Изневярата. Дали да простим?

Отношенията между мъжа и жената, въпроси и проблеми по пикантни теми

Бихте ли простили изневяра?

Да!
11
19%
Може би, но само ако мъжът си заслужава.
18
32%
Не, не бих простила никога!
19
33%
Не знам...
9
16%
 
Общо гласове : 57

Re: Изневярата. Дали да простим?

Мнениеот Silvi » 09 Яну 2012, 11:49

Разгледах всички коментари и смея да твърдя, че мъжете са по-чувствителни към изневярата. Повечето от вас ще се опитат да ме оборят, но имайте предвид, че мъжете като наследници на древни ловци, не обичат някой да им навлиза в територията. Мъжете са по-проницателни от жените и по-лесно разкриват изневярата. Жените от своя страна са по-подозрителни, но пък по-рядко откриват доказателства за това.
Според проучване направено от американски психолози, анкетирани били 203 двойки като от тях 18,5% от жените, почти 30% от мъжете са заявили, че смятат вероятността от изневяра като напълно вероятна. В цели 94% от случаите те са се оказали прави.
В отговорите си мъжете са били по-искрени, докато жените често са се опитвали да скрият или оправдаят изневярата си.
Мъжете не са така подозрителни както жените, а по-внимателни и не искат да се стига до прекъсване на сериозни лични отношения, докато жените често се опитват да прикрият изневярата си и да създадат лъжливо впечатление у своя партньор се казва в обобщение на направеното изследване.
Silvi
 
Мнения: 234
Регистриран на: 04 Яну 2012, 16:02

Re: Изневярата. Дали да простим?

Мнениеот tweety » 19 Яну 2012, 17:01

Винаги съм твърдяла, че изневярата е породена от ревността. Когато си обсебен от половинката си, когато тя или той те следи на всяка крачка идва един момент, в който това чувство на обсебеност те разяжда от вътре и искаш да избягаш от него и гледаш в страни как да кръшнеш за да се отърсиш леко. Ето какво се случва в една връзка, когато жената проявява ревност:
Ревнивата жена е обсебваща, подозрителна, агресивна, отмъстителна, комплексирана, садистична…истинско природно бедствие. Тя е обладана от страхове с или без повод да не бъде изоставена.От друга страна на тази жена и липсва самочувствие и трудно преживява факта, че друга жена има нещо, което тя няма.Това чувство поражда желание за отмъщение, макар и без основателна причина. От друга страна ревнивата жена изпитва панически страх да не бъде наранена или изоставена, а при мисълта, че партньорът би могъл да й изневери направо ще я побърка.Докато мъжете са по-ревниви спрямо сексуалната изневяра, жените се плашат повече от емоционалната. Ревнивите жени имат силно развито чувство на собственост, убедена е, че притежава партньора си и свободата му зависи от нейните капризи и прищевки. В такива случаи вместо да се предпазват от изневери, двамата партньори се подтикват към това.Оправданието " Ревнувам, защото го обичам" е само застраховка за ревнивците.
Болезнено ревнивата жена е за психиатрията. Трудно се живее с такава жена и връзката с нея е обречена на провал. Иначе ключът към справяне с ревността, която е неизбежна между хората, които се обичат, е доверието. Повече честност – по-малко ревност.
Въпреки, че в коментара си говоря главно за женската ревност, не изключвам факта, че мъжете изпитват същите чувства.
tweety
 
Мнения: 348
Регистриран на: 15 Ное 2011, 10:04

Re: Изневярата. Дали да простим?

Мнениеот Адел » 22 Яну 2012, 17:33

Изневярата е форма на предателство. Как мислите, редно ли е след като някой те е предал да веднъж, ти отново да му простиш и всичко да бъде както някога :?: :?: :?:
Всичко е въпрос на гледна точка и възприятие на света, но според мен един уважаващ себе си човек НЕ МОЖЕ и не трябва да прощава изневяра. Прошката си е чиста загуба на време, нерви и емоции. Докато сте заети да давате втори шанс на някой, който Ви е разочаровал, може да се разминете с човека, който никога няма да Ви разочарова.
Аватар
Адел
 
Мнения: 25
Регистриран на: 22 Яну 2012, 14:16

Re: Изневярата. Дали да простим?

Мнениеот Силвия Бояджиева » 22 Яну 2012, 18:54

Адел написа:Изневярата е форма на предателство. Как мислите, редно ли е след като някой те е предал да веднъж, ти отново да му простиш и всичко да бъде както някога :?: :?: :?:
Всичко е въпрос на гледна точка и възприятие на света, но според мен един уважаващ себе си човек НЕ МОЖЕ и не трябва да прощава изневяра. Прошката си е чиста загуба на време, нерви и емоции. Докато сте заети да давате втори шанс на някой, който Ви е разочаровал, може да се разминете с човека, който никога няма да Ви разочарова.


Колко добре казано, абсолютно на същото мнение съм, няма смисъл пък и колко истинска може да е прошката, ще спрете ли да мислите за това НЕ със сигорнст няма аз поне не бих могла и не само,че няма да спра да го мисля, но и всеки път когато го няма ще си мисля,че е с някоя и какво да стоя и да се измъчвам докато се побъркам ли не не мисля!Незнам какво значи стига мъжа да си заслужава, че тои ако си заслужава ще е вашата половинка ще сте едно цяло и няма да ви измени защото няма да има тази нужда!
Жената с характер ,плаши слабите мъже, но подлудява силните !
Аватар
Силвия Бояджиева
 
Мнения: 108
Регистриран на: 17 Яну 2012, 19:17

Re: Изневярата. Дали да простим?

Мнениеот Продавач на надежда » 22 Яну 2012, 22:05

Да простиш и да продължиш пътя си с мъжа, който ти е изневерил са две напълно различни неща. Да простиш според мен не означава да дадеш втори шанс. Прошката е дълбоко личностен акт, който касае нас самите, а не човекът който ни е изневерил. Да простя, за мен означава да съм в състояние да душевен покой, когато говоря за изневярата. Да дам прошка означава не да се поставя над другия човек, а да се поставя над нещата. Да приема, че и той е човек и греши. Да съумея да овладея гнева, яростта, обидата, чувството за отхвърленост, да съумея да излекувам Егото си. Много двойки продължават общия си път без да има прошка, в нейния истински смисъл. Признак за това е, че тази изневяра остава и продължава да тегне във взаимоотношенията, за нея не се говори, на тя става въпросът, който се натяква, става средство за манипулация и липса на доверие между партньорите, които "УЖ?!" са простили.
Друг е въпросът, че понякога "искам или трябва да простя" не могат да преборят "не мога да простя".
Продавач на надежда
 
Мнения: 4
Регистриран на: 03 Яну 2012, 01:11

Re: Изневярата. Дали да простим?

Мнениеот Memento » 23 Яну 2012, 13:17

Едно куче като се научело да яде едни работи после само тях започвало да яде. Така казват старите хора, същото е и с изневярата, простите ли трябва да свиквате с мисълта, че ще има и втори и трети и ен-ти път. Без едно може но само с едно не може.
Аватар
Memento
 
Мнения: 700
Регистриран на: 11 Яну 2012, 11:13

Re: Изневярата. Дали да простим?

Мнениеот Forman » 15 Мар 2012, 15:24

Докато размишляваме дали да простим или не една изневяра, защо не си зададем въпроса защо го правим? Има ли причина за това и чия е вината? Докато чакам отговора на тези въпроси ще ви споделя, кога не е подходящо да изневерявате!

Астролозите твърдят, че вечерта на 13 срещу 14 март не е подходящо да се изневерява . Това те обясняват с подредбата на планетите тъй като тогава планетите Юпитер и Венера застават много близо до Земята. Според астрономите приближаването на двете планети не поражда някаква заплаха за Земята заради голямото разстояние, на което те се намират от нашата планета. Според мен ключов момент е датата 13, която всички смятат за фатална, числото крие заплаха за всички склонни към изневяра.През тази нощ когато Венера и Юпитер се събират в едно прелюбодеянията обикновено завършват с диви скандали с побоища, които понякога имат летален завършек, твърдят астролозите. Така, че прелюбодейци, внимавайте много през тази нощ.
Аватар
Forman
 
Мнения: 199
Регистриран на: 16 Ное 2011, 09:46

Re: Изневярата. Дали да простим?

Мнениеот Finger » 16 Мар 2012, 14:59

защо изневеряват хората? Колкото и странно да звучи, това е една от най-големите мании на човечеството и на второ място след насилието .По тази тема учените са се изказали едностранчиво, че моногамните хора, за точно тези, които държат на обещанията си и са склонни да бъдат издръжливи психически. Според семейните терапевти хората, които изневеряват може да ги възприемаме като преследвачи, те просто искат да имат много завоевания, които възприемат просто като такива. Тези хора имат нарцистично личностно разтройство и жадуват да бъдат обичани, да им се обръща внимание, но не са способни да отвърнат със същото. Онези, които изневеряват, но не са преследвачи могат да бъдат податливи на любовна връзка, тъй като не са наясно какво не е наред в отношенията им и какво им липсва. Веднъж почувствали, че са по-специални в новата връзка ги навежда на мисълта да прекъснат старата връзка и да се захванат с нова. От друга страна кризата на средната възраст също си оказва влияние и тогава, когато млад човек, не е опитвал достатъчно от всичко прибягва до изневери.
Finger
 
Мнения: 138
Регистриран на: 07 Дек 2011, 11:48

Re: Изневярата. Дали да простим?

Мнениеот delinda » 16 Мар 2012, 16:00

Finger написа:защо изневеряват хората? Колкото и странно да звучи, това е една от най-големите мании на човечеството

Не мога да се съглася и да нарека изневярата "мания". Всъщност замислете за значението на самата дума из-НЕ-ВЯРА. Невярването, недоверието е причината да съществува това явление. Не мога да го нарека "мания", защото изневярата сама по себе си нещо като личен инстинкт да потърсиш нещо, което нямаш...да направиш нещо, което не можеш...да бъдеш такъв, какъвто не си ( кум момента).
Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.
Аватар
delinda
 
Мнения: 217
Регистриран на: 16 Сеп 2011, 09:11

Re: Изневярата. Дали да простим?

Мнениеот nadya » 19 Мар 2012, 10:53

Radost написа:Ще добавя: мъжете в по-голямата си част изневеряват – и тези в новите връзки, и тези в старите. Изневярата е почти норма. Защо да се боим от нея, не е ли по-умно да приемем този факт?

Ами те хората са си го казали - Няма бебе, което не плаче и мъж, който не изневерява!
Аз, обаче, не съм съгласна! Защо трябва да приема факта, че ще давам всичко от себе си за мъжа до мен, а той ще си ляга с друга? Е, не съм съгласна и не го приемам. Трудно се понася такова нещо и много съм мислила по въпроса как ще реагирам, ако ми се случи. Първата мисъл, която ми минава през главата е, че ще си събера багажа и просто ще се изнеса от вкъщи... Знам ли, отстрани лесно се говори и се надявам никога да не заставам пред такава дилема.
Познавам много жени, които знаят за любовниците на мъжете си и въпреки това не се разделят с тях. За мен това си е чиста проба унижение и не бих го понесла. Но познавам и много жени, които изневеряват на мъжете си! Не знам какво е съотношението мъже:жени, но май и нежния пол не остава по-назад в надпреварата...
Ако е нещо мимолетно и се е случило само веднъж, сигурно бих простила, но ако се повтори - НЕ!
nadya
 
Мнения: 53
Регистриран на: 08 Мар 2012, 10:10

ПредишнаСледваща

Назад към Интимно

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта