Определено нож с две остриета. Аз лично не мога да си замълча за такива неща. Една съвест ме яде..
Тук предполагам зависи кой какво защо разбира под "изневяра". За мен изневяра е дори целувката. За някой и оралната любов не се брои за изневяра. Колкото до това дали е редно или не, много мои приятели смятат, че е егоистично да се признава изневяра, защото злото вече е сторено, а така облекчаваш само собствената си съвест и допълнително нараняваш партньора. Аз преди бях твърдо на мнението, че всичко (почти) трябва да се казва в една връзка, но последно време започвам да се замислям.. Ако така помагаш единствено на себе си и знаеш, че е еднократна грешка, нужно ли е да го причиняваш на човека до теб? Повечето от нас знаят колко е тежко и веднъж признае ли се такова нещо, връзката не може да остане същата (за добро или лошо). От друга страна - то вече е станало - връзката е променена и заблуждаваме партньора. "Ами ако разбере от някъде? Не е ли по-добре да го чуе от мен, пък каквото ще да става?" Ей такива въпросчета започват да се прокрадват в крехката изневерила душа.
Моят съвет е - изчакайте. Нека минат няколко дни, седмица. Тогава ще можете да мислите трезво и да решите дали за вас е по-добре да споделите с партньора си (bite the bullet
) или да премълчите.
