Ако детето ни е мързеливо?

[lallali]

Ще споделя с вас проблема, който доста ме измъчва напоследък. Надявам се да споделите опита си и съветите си, защото, честно казано, вече загубих увереност в себе си и в силите си да накарам детето си да прочете дори и един ред! Проблемът не е само с книгите, а с всичко, което ТРЯБВА да се прави И докато за съпруга ми всичко това е забавно, защото си спомнял какъв е бил и той като дете, аз вече се чудя дали това е временно явление или дъщеря ни упорито ще отказва да прави каквото и да било... Имате ли подобни проблеми и как се справяте с тях?

[Nina D]

Здравейте,Лалали, аз също имам дъщеря и мога да ви успокоя, че това е временно, има възраст, в която като че ли отказват да правят всичко, особено когато им се налага като задължение. Чела съм доста по темата и всичко, което съм научила ми изглежда много логично, като например това, че в определена възраст - 6,7,8 дори 9 -годишните деца преминават трудно прехода от безгрижието в детската градина към задълженията в училище и вкъщи. Затова и психолозите съветват да не бъдем настоятелни, а с хитрост и мило отношение да вмъкваме отговорностите малко по малко в техния живот. Дано да съм помогнала

[Stefan]

Да не бъдем настоятелни, казвате. Аз пък съм от строгите бащи, имам две момчета на 10 и 13, с жена ми вечно спорим за възпитанието им - бил съм много строг, но това е единственият начин, иначе ти се качват на главата, подаваш пръста, те ти отхапват ръката, това е положението. Психолози, патолози, все тая, няма ли наказания и режим, няма резултати. При двойка режа телевизия и джобни, при шестица - награда. Малкия го водихме на психолог, защото бил много агресивен в училище, госпожата му казвала да пише, той казал Няма, тогава ми казаха "Разговаряй с детето си, разговорите са ключа", значи можеш да разговаряш с някой, който иска да те разбере, той е като тиквеник, едно му говориш, друго разбира , трето прави, за четвърто яде шамарите, няма оправия. Онази реклама с десетте хиляди причини да ползваш презервативи е много вярна, хахаха

[Burn]

Не съм толкова краен като Стефан, но мнението на Nina доста ме ядоса. Да не сме били настоятелни, лека полека, труден преход. Мене кой ме е жалил навремето? Нито компютър съм имал, нито таблет, нито телефон, нито пък на море съм ходил всяко лято. За какво да ги жалиш днешните деца, че ги мързи да прочетат една книга, че много материал им давали в училище, ами че да ги спрем от училище, и без това и образованието не дава сигурност, че ще успееш в тоя живот, на село с мотиката и на полето, там кой ще ги жали?Много глезотии има днес, затова са такива - излегнал се нашия на дивана и тате, подай дистанционното! Наглост нечовешка, кое да му жаля, че му е труден прехода от дивана до телевизора ли? Скрил съм всички дистанционни вкъщи. После били затлъстели, с наднормено тегло и хиляда глупости, да лежат на дивана, да не вършат нищо, даже и мозъка да си напрягат, че да видим дали няма да затлъстеят

[Елена Гилбърт]

Да, запозната съм начина на мислене на някои бащи, но все пак да не забравяме, че детството не е казарма и трябва да бъде период на безгрижие, в детството се полагаме основите на бъдещата си личност, това какви сме като възрастни до голяма степен се определя от това какво сме видели и научили в детските години. ако искате детето ви да е нервен, агресивен, злобен и необщителен възрастен, възпитавайте го като войник тогава.

[lallali]

Благодаря на всички, които писаха, явно не съм единствената, която се сблъсква с мързела на детето си и това до голяма степен ме успокоява Елена, не мога напълно да се съглася с вас. Права сте, че детството не е казарма, че затова е детство, за да е безгрижно, но освен спокойствие и игри през тези години, детето трябва да се научи на труд и то не само на труд в училище, но и труд вкъщи - да помага на мама, да помага на татко, да бъде научено да изпълнява задълженията си, да носи отговорност, разбира се не говорим за голямата отговорност да спасява света. Много трябва да се внимава, защото в стремежа си да отглеждаме щастливи деца, има опасност да ги превърнем в безгрижни лентяи. Разбира се, животът трябва да е песен, но без труд тази песен ще е доста тъжна, защото един ден нас няма да ни има и ще бъде доста трудно сами да се грижат за себе си. Това поне е моето мнение

[Woman]

Благодаря на всички, които писаха, явно не съм единствената, която се сблъсква с мързела на детето си и това до голяма степен ме успокоява Елена, не мога напълно да се съглася с вас. Права сте, че детството не е казарма, че затова е детство, за да е безгрижно, но освен спокойствие и игри през тези години, детето трябва да се научи на труд и то не само на труд в училище, но и труд вкъщи - да помага на мама, да помага на татко, да бъде научено да изпълнява задълженията си, да носи отговорност, разбира се не говорим за голямата отговорност да спасява света. Много трябва да се внимава, защото в стремежа си да отглеждаме щастливи деца, има опасност да ги превърнем в безгрижни лентяи. Разбира се, животът трябва да е песен, но без труд тази песен ще е доста тъжна, защото един ден нас няма да ни има и ще бъде доста трудно сами да се грижат за себе си. Това поне е моето мнение

Напълно съм съгласна с теб, Лалали, много трябва да се внимава с възпитанието на децата, хем да пребориш мързела на детето, хем да не го тормозиш твърде много, трябва винаги да се търси златната среда, както е с всичко в живота.

[Елена Гилбърт]

Много ми е интересно кой ще е този гений, който ще може да научи едно 8-годишно хлапе на да бъде отговорно. Ще ме извините, но това е пълна глупост. Аз съм привърженик на това да оставяме всичко на своя естествен ход - колкото повече настояваш, бързаш, изискваш толкова по-голяма е вероятността нищо да не постигнеш. Не само че не вися над главите над децата си, напротив, насърчавам ги да играят колкото се може повече, вкъщи рядко се пишат домашни, а още по-рядко се четат книги насила, всеки прави това, което иска. Ако на един човек му е писано да стане професор, той няма да стане рибар, ако и ще и като дете книга да не е хващал. Това е моята житейска философия - свободата. Не е детско задължение нито да се изхвърля боклук, нито да се готви, чисти или пазарува, децата трябва да са деца, животът и без това е толкова кратък и толкова тежък, излишно е да тормозим децата си още от толкова рано, не мислите ли?

[GoD]

Много ми е интересно кой ще е този гений, който ще може да научи едно 8-годишно хлапе на да бъде отговорно. Ще ме извините, но това е пълна глупост. Аз съм привърженик на това да оставяме всичко на своя естествен ход - колкото повече настояваш, бързаш, изискваш толкова по-голяма е вероятността нищо да не постигнеш. Не само че не вися над главите над децата си, напротив, насърчавам ги да играят колкото се може повече, вкъщи рядко се пишат домашни, а още по-рядко се четат книги насила, всеки прави това, което иска. Ако на един човек му е писано да стане професор, той няма да стане рибар, ако и ще и като дете книга да не е хващал. Това е моята житейска философия - свободата. Не е детско задължение нито да се изхвърля боклук, нито да се готви, чисти или пазарува, децата трябва да са деца, животът и без това е толкова кратък и толкова тежък, излишно е да тормозим децата си още от толкова рано, не мислите ли?

Хехехе, Елена ще ми станете ли майка? Моля ви, ако има такава възможност, ако не да ви пратя майка ми да я понаучите на това, онова аз съм на 17 и съм със стопени лагери още отсега, у дома спират и пари, и други екстри ако се издъня, не знам дали спадам още към групата деца, но имам право на компенсации,хехехе, не само че нашите постоянно ми висят с настояване да уча, но и всяко лято откакто съм станал на 10 работя в заведението ни, нема почивка, само здраво бачкане

[Damon]

Ами не съм съгласен с Елена, симпатизирам на Лалали, нейното мнение е доста по-умерено и като че ли най-много отговаря на моите разбирания. Родителят трябва не само да обгрижва детето си, но и да го подготви за живота. Защото, тук Лалали, е много права, ние няма цял живот да сме до детето си и ако ние не го научим да справя, да оцелява и само да се бори за щастието си, няма кой друг да му ги вмени тези умения, те не се купуват за съжаление, а се възпитават. Много е лесно да оставиш детето си да прави каквото иска, това е доста егоистично до известна степен, не се притесняваш, не се ядосваш, не трепериш, не се интересуваш, детето расте като плевел около теб или в по-добрия случа като цвете, така правим лоша услуга на детето си, убеден съм в това. А иначе пряко на въпроса на Лалали как да преборим мързела - малко по малко, всички сме били така, и аз не съм обичал да чета като малък, но ела да ме видиш сега, чета тонове, вероятно е от възрастта, така че споко, не се притеснявай толкова много