от Буба Мара » 10 Апр 2018, 15:48
Напук на почти всички коментари, ще Ви споделя моя личен опит. При моето дете нещата не опираха до "лиготия" и стигнаха до психолог и логопед. Одисеята с моето дете стартира като неядене на предлаганото както е в описания случай. Детето е здраво и сега, беше здраво и тогава, но психическите и емоционалните проблеми се влошаваха, имаше забавяне в проговарянето и изобщо в показването на всякаква реакция, когато нещо й се говори. Аз самота съм противник на насилственото хранене, имам лоши спомени от това, но в случая със собственото ми дете това се оказа разковничето. И то не да го оставя да стои гладно уж да огладнеело. В крайна сметка това се оказа форма на поведение, един вид за да се наложи като характер и да се утвърди чрез неядене, неговорене и всякакви такива. След последвала среща с психолог първото, което ни попита той бе по отношение на храненето и заемането на твърда позиция в това отношение. Откаже ли ти да приема определена храна, когато евентуално огладнее му предлагаш отново същата, без компромиси с ориз и зеленчуци в случая. Защото тази форма на поведение се проектира не само по отношение на яденето и на по-късен етап нещата не са непоправими, но си е истинско мъчение и за родителя, и за детето.