Какво правим, когато детето спре да яде?

[kauda]

И аз не съм чула някоя дете в къща, пълна с храна да е умряло от глад. Но не съм чула някоя майка да се притеснява, че детето ѝ яде много..

[qwerryyy]

Ще играйте на войничета и ще му строявате залъчета на масата :)

[irka]

Голяма грешка е да настоявате детето да яде определено нещо или да си изяде всичко. Колкото и да е малко, то си усеща какво и по колко му е достатъчно. Няма дете, което да му се прияде нещо и да не си поиска . Често се вторачват в нещо и само него искат да хапват определен период. После модата се сменя

[Andrey]

Голяма грешка е да настоявате детето да яде определено нещо или да си изяде всичко. Колкото и да е малко, то си усеща какво и по колко му е достатъчно. Няма дете, което да му се прияде нещо и да не си поиска . Често се вторачват в нещо и само него искат да хапват определен период. После модата се сменя

Обаче възрастните не сме такива, ядем до пръсване без да мислим изобщо.

[rabotnata pchela]

Ще играйте на войничета и ще му строявате залъчета на масата :)

А, да и цирк да му изнасям. :)
Една позната все се оплаква, че детето ѝ е слабо, не иска да яде, и какво ли още не. :) Но пък сподели, че за наказание ще му спре бисквитите и солетите. Казах ѝ че просто сама си е отговорила на въпроса, защо детето не яде. :)

[zagrijena]

Не съм имала проблем с неядящо дете, но когато детето е било болно от гнойна ангина, тогава съм разбирала колко е затормозяващо да не яде детето ти. Тогава предлагаш какво ли не само и само да хапне нещо.

[Mon_ton]

Децата трябва да се научат на разнообразна храна, ако майката е изтървала в един момент времето, в което да разнообразява и да преглада, то се приучава да иска точно определени неща. И особено, ако не му е дадена възможност да се храни само, то избира това, което може само да контролира - филийка хляб, парченце кашкавал, солети и бисквити.

[Буба Мара]

Напук на почти всички коментари, ще Ви споделя моя личен опит. При моето дете нещата не опираха до "лиготия" и стигнаха до психолог и логопед. Одисеята с моето дете стартира като неядене на предлаганото както е в описания случай. Детето е здраво и сега, беше здраво и тогава, но психическите и емоционалните проблеми се влошаваха, имаше забавяне в проговарянето и изобщо в показването на всякаква реакция, когато нещо й се говори. Аз самота съм противник на насилственото хранене, имам лоши спомени от това, но в случая със собственото ми дете това се оказа разковничето. И то не да го оставя да стои гладно уж да огладнеело. В крайна сметка това се оказа форма на поведение, един вид за да се наложи като характер и да се утвърди чрез неядене, неговорене и всякакви такива. След последвала среща с психолог първото, което ни попита той бе по отношение на храненето и заемането на твърда позиция в това отношение. Откаже ли ти да приема определена храна, когато евентуално огладнее му предлагаш отново същата, без компромиси с ориз и зеленчуци в случая. Защото тази форма на поведение се проектира не само по отношение на яденето и на по-късен етап нещата не са непоправими, но си е истинско мъчение и за родителя, и за детето.

[vanessa_]

Не бих глезила детето си, освен, ако вече утвърдено в много случаи не отказва конкретен продукт, например да го видиш,ч е истински не обича грах, или някоя конкретна манджа, тогава няма нужда да ог насилваш, всички хора си имаме вкусове.
Но да отказва ВСИЧКО, но пък да яде точно определени 3 неща не мога да приема.

[qwerryyy]

Ако детето е с онея слаби криви крака, без грам мускули и съвсем малко, ще го храните ммного ясно който казва, че не би със сигурност лъже и като му дойде на главата ще прави друго. Храната ни дава енергия, дава ни здраве, не може да се пренебрегва. Както може да ни разболее, така може да бъде и нашето лекарство. Важното е да се научат децата да уважават храната, да знаят, че им е необходима и да я търсят, в рамките на разумното, разбира се.