Силно ме разгневи отношението на държавата към изоставените деца! По закон, те нямат право да получават никаква информация за тях. Също така първоначалните им актове за раждане, биват унищожени, като се правят нови, съответно ЕГН – то на детето се сменя, а всякаква информация за родителите – липсва, като се превръщат в „защитени данни”.
Единствения начин, за да открият „информация за произхода” на родителите се случва, след навършване на 14 години или при основателен иск на осиновителите (ако има такива). Тук, може би, трябва да се установи, какво по-точно означава „основателен иск” , както и „информация за произхода”.
Смятате ли, че това е най-подходящата възраст за едно дете да открива хората, които са го изоставили? Това е Абсурд!
Темата е наистина деликатна, не само от емоционална, но и от страна на управлението и по-специално – Семейния кодекс. Аз не смятам, че съставилите закона са убедени, че нещата трябва да се случат по този начин.