Ин витро оплождането, стана особено популярно и въпреки първоначалните спорове - за или против, това се установи, като успешен метод за зачеване. Според мен, няма нищо лошо в това, когато една двойка има проблеми да може да ги реши, чрез съвременни методи.
Но с времето се появи разширение на първоначалната идея, като започнаха да се даряват полови клетки, съответно и от двата пола.
Разбирам, че в страни като Белгия и Дания, много мъже даряват сперма, а при липса на донори у нас, тя се транспортира. Съответно след това изявление, започнаха призиви към мъжете да даряват, че нищо не им коства и т.н.
Възмущението ми произлиза от морална гледна точка. Аз не се придържам строго към християнските норми, но те не са единствените, които отричат изкуственото оплождане. Мюсюлманството, както и юдаизма, католицизма също отричат ин витрото.
Това отключва и други въпроси, не само, че Бог щом не дарява дадена двойка в деца, следователно, те не трябва да имат, а и когато еднополовите двойки желаят да се сдобият с наследник, как би могла църквата да позволи нещо такова?
За кои хора става нормално това, за тези, които са обсебени от идеята за дете? Които не виждат различните алтернативи?
Как лекарите, дори бездетните двойки не се замислят, че не може да се правят деца, току-така от различните краища на света? А къде ще му излезе края, при положение, че материал на един донор, може да бъде използван до 3 пъти?
Мислите ли, че това дарение е „благородно”, едно е да дариш кръв, друго е да направиш човек, чрез дарението си?