от balsam » 20 Дек 2016, 12:08
За съжаление животът показва, че от самите хора си зависи как ще приемат нещата и как ще построят живота си. Няма идеални хора и ситуации. Не може да очакваш, че всичко ще върви по мед и масло нито със собствените ти деца и родители, нито с чуждите. Най-голямата грешка, която може да се допусне, е да се откажеш при най-малката спънка или проблем. По-добре опитай и направи нещо, отколкото да се оправдаваш и да бягаш. Но не всеки му стиска да поеме отговорност, дори и за себе си, какво остава за чуждо дете или някой друг. Аз имам втори брак и вторият ми мъж му трябваше доста време да приеме децата като свои, близки същества. Не че и те много му помогнаха. Най-трудно е доверие да се изгради.