Има ли любов или са само взаимните интереси?

[bojo_kolev]

На това ли се опира любовта – взаимните интереси?
Тя има интерес да е с мен, тя ми готви и чисти, прави секс с мен!
Той има интерес да е с мен, работи, връща се, забавляваме се, прави секс с мен!

Не е ли това любовта, някои ще кажат, че ако няма тръпка, няма любов – не е така, според мен!

Ще има тръпка, ако придърпаш и целунеш някой непознат на улицата, просто защото това не е прието. Адреналинът се вдига, заради страха от отхвърляне – ето я тръпката, но това преминава, краткотрайно е, тъй като повече може и да не видиш този човек!

Според мен, между любовта и интересите можем да поставим знак за равенство, а според вас?

[julianne]

Мноого зависи от ъгъла! Гледайки от твоята точка е точно така, но ти имаш интерес и от шефа си, но не му пускаш, нали? Не си прав, разбираш ли, не всичко е интерес, от който се възползват двама души!

[djudjanka]

Човек, който мисли така или е егоист, или самовлюбен, или не се е влюбвал. Не може всичко да опира до интереса. Любовта към близките и тя ли е от интерес?!

[tornado]

По-скоро любовта=химия, състояние на психиката ако щеш. Разбира се, че има взаимни интереси, но е важна настройката. Ако тръгнеш с идеята за секс, чистене, готвене - да, може да го разгледаш като твой интерес. И в същото време да смяташ, че понеже работиш и носиш пари вкъщи жената се чувства длъжна да върши домакинска работа и да прави любов с теб, понеже е дълг/разплата. Това се случва след дълго време с даден човек, когато любовта я няма вече (или не е толкова силна) и остава само интереса.

[M.Tasheva]

Не съм особено съгласна с tornado! Мисля,че точно след многото години съвместен брак, ти обичаш половинката си, заради самата нея, защото си открил всичко, което си търсил в нея, иначе нямаше да сте заедно.
Толкова е сладко, когато видя дядо и баба да вървят хванати за ръце по улица, винаги съм мечтала някой ден и аз да бъда като тях!

[renito]

Донякъде съм съгласна за тръпката,че обвързана с един особен страх дали ще се получи,дали ще сте заедно,после идва леко успокоение,но че е само взаимен интерес,не е вярно..Всичко е химия,вътрешно усещане ,че това е правилният човек няма логично обяснение,затова е любов

[penny]

Донякъде съм съгласна за тръпката,че обвързана с един особен страх дали ще се получи,дали ще сте заедно,после идва леко успокоение,но че е само взаимен интерес,не е вярно..Всичко е химия,вътрешно усещане ,че това е правилният човек няма логично обяснение,затова е любов

Много ми хареса изказването ти! Затова понякога дори и да осъзнаваш, че този човек не е за теб, не можеш да продължиш без него! Какво да правиш - химия

[karalambeva]

Интересен ход на мисли.
Нека изходим от предположението, че твърдението, любов = взаимни интереси. По този начин опростяваме обекта, когото обичаме до средство за удовлетворяване на нужди и покриване на интереси, а влюбването - в радост от предположението, че сме открили обект, който да покрие максимален брой от нашите интереси за максимален период от време.
Дотук добре, но се сблъскваме с първото несъответствие - характерно за човека е да се влюби, преди да знае дали обектът ще отговори на нуждите на влюбения и дали въобще има необходимите средства за това, и в колкото по -ранна възраст е влюбеният индивид, толкова по - малко рационални доводи или информация за индивида, в който се влюбва, са необходими. На това място, изхождайки от идеята , че *любов = взаимни интереси* трябва да изключим влюбването като нещо свързано с любовта, защото явно влюбването не гони същите цели.
Добре, тогава как протича изборът на обекта, който да отговаря на интересите ни, след като установихме, че влюбването в друг човек не дава сигурност спрямо това, дали може и дали иска съответният обект да съдейства в процеса на удовлетворяване на личните интереси. Значи трябва да се прибегне до други методи- най - добри резултати би дало търсене на половинка (обект за удовлетборяване на интереси) по определен набор от критерии , за оптимиране на процеса в насока за удовлетворяване на интереците за максимален период от вереме е наложително да се включат и няколко времеви променливи (сега искам да ми се готви, след 5 години искам да пътешествам повече и тн). Съответните данни трябва да се предоставят и от индивидът, който си търси най - подходящия за обичане. А и щом като взаимни интереси = любов, то Х*взаимни интереси = Х*любов, тоест колкот повече удовлетворени интереси, толкове повече любов.
Добре, да речем , че два индивида са се намерили по набор от критерии и тук автоматично след първият удовлетворен интерес започва това което сме дефинирали в началото на поста като любов, която спрямо даденото в началото равенство любовта спира, когато и интересите спрат да бъдат удовлетворявани. Тоест спре ли двупосочния поток на даване и получаване, любовта също спира. Пример - единият индивид е дълго време болен до степен да не може да удовлетворява интересите на партньора - спира притока на пари, или ядене или секс, и любовта спира.

Като извод може да се изложи, че гореописаният модел не отговаря на реалността при днешната дефиниция за любов и влюбване. Евентуално знак за равенство може да се постави при съжителство = взаимни интереси, но ... дори и рационално погледнато, не може да опростим любовта до интереси.

[zheleva212]

Интересен ход на мисли.
Нека изходим от предположението, че твърдението, любов = взаимни интереси. По този начин опростяваме обекта, когото обичаме до средство за удовлетворяване на нужди и покриване на интереси, а влюбването - в радост от предположението, че сме открили обект, който да покрие максимален брой от нашите интереси за максимален период от време.
Дотук добре, но се сблъскваме с първото несъответствие - характерно за човека е да се влюби, преди да знае дали обектът ще отговори на нуждите на влюбения и дали въобще има необходимите средства за това, и в колкото по -ранна възраст е влюбеният индивид, толкова по - малко рационални доводи или информация за индивида, в който се влюбва, са необходими. На това място, изхождайки от идеята , че *любов = взаимни интереси* трябва да изключим влюбването като нещо свързано с любовта, защото явно влюбването не гони същите цели.
Добре, тогава как протича изборът на обекта, който да отговаря на интересите ни, след като установихме, че влюбването в друг човек не дава сигурност спрямо това, дали може и дали иска съответният обект да съдейства в процеса на удовлетворяване на личните интереси. Значи трябва да се прибегне до други методи- най - добри резултати би дало търсене на половинка (обект за удовлетборяване на интереси) по определен набор от критерии , за оптимиране на процеса в насока за удовлетворяване на интереците за максимален период от вереме е наложително да се включат и няколко времеви променливи (сега искам да ми се готви, след 5 години искам да пътешествам повече и тн). Съответните данни трябва да се предоставят и от индивидът, който си търси най - подходящия за обичане. А и щом като взаимни интереси = любов, то Х*взаимни интереси = Х*любов, тоест колкот повече удовлетворени интереси, толкове повече любов.
Добре, да речем , че два индивида са се намерили по набор от критерии и тук автоматично след първият удовлетворен интерес започва това което сме дефинирали в началото на поста като любов, която спрямо даденото в началото равенство любовта спира, когато и интересите спрат да бъдат удовлетворявани. Тоест спре ли двупосочния поток на даване и получаване, любовта също спира. Пример - единият индивид е дълго време болен до степен да не може да удовлетворява интересите на партньора - спира притока на пари, или ядене или секс, и любовта спира.

Като извод може да се изложи, че гореописаният модел не отговаря на реалността при днешната дефиниция за любов и влюбване. Евентуално знак за равенство може да се постави при съжителство = взаимни интереси, но ... дори и рационално погледнато, не може да опростим любовта до интереси.

лелее.. вярно, че е размишлявано много върху любовта, ама това всичкото в един пост разби ме! Та, така де, май - първо трябва да се даде дефиниция за съвременна любов, като за съжаление я съзрях в последния ти пример на мен не ми харесва, чувствам се старомодна, но не може в това да се е превърнала съвременната любов отказвам да му повярвам

[mix_twix]

Винаги има любов, иначе няма смисъл, няма интереси, аз не изпитвам интерес към приятелката ми, изпитвам любов, все ми е едно към коя точно ще изпитвам интерес, ако въпроса е финансов - там нямам проблеми, ако е сексуален, то с всяка мога да правя секс.