Подкрепяте ли донорството?

[Lollipop]

В донорството има и нещо хубаво, защото не се знае може някой ден ние да имаме нужда от орган, нали и това е възможен вариант. Лошото е, че в тая мафиотска държава не се знае дали жив и здрав човек няма да се превърне само в донор.... затова не мога да го подкрепя!

[Петя Георгиева]

Аз го подкрепям, но смятам че не сме дорасли като общество за нещо такова. А и когато загубиш близък човек, ако той не е упоменал изрично, че иска органите му да бъдат дарени, последното нещо, което ти минава през ума е да позволиш да го режат за целта. Разбирам и едната страна, и другата. Може би ни трябва време.

[blaze]

И аз съм за. Обаче не мисля че всеки знае какво пише в здравната му книжка относно донорството. Трябва да има също така кампании, които да призовават към такава благородна постъпка. В България почти не се говори за това. Само се споменават тук там успешни трансплантации.

[LenaDimoff]

Права, че няма достатъчно гласност, но и не мисля, че трябва да има. Всеки човек знае, че последната страница на здравната му книжка е отредена за това.
Според мен не трябва да се натрапват подобни идеи. Мое лично мнение е, че трансплантацията не е нещо хубаво, а това което казват, че едва ли не заживяваш чрез някой друг - още по-голяма глупост.
Всеки си има отреден път и щом този път свършва, значи не трябва изкуствено да го продължаваш!

[Кери]

Трудно ми е да си представя как ще "разфасоват" мой близък, когото тъкмо съм загубила. Признавам си. Не мисля че съм егоист, просто в такива моменти сигурно на човек не му е до донорство, за да обмисли кой орган чий живот би спасил. Тези неща е добре да се говорят открито, чрез медии и други организации, но не да се натрапват, когато нечий близък е починал. Когато хората са информирани, взимат по-адекватни решения в тежките моменти.

[Никол_20]

Подкрепям го и бих дарила своите органи. Не казвам че на близките на починалите хора трябва да им е лесно, но пък направят ли го, цял живот ще пазят спомена за едно добро, което са направили някому.

[Dalia]

С две ръце. Човекът, който си е отишъл, отишъл си е и връщане назад няма... колкото и да е болезнено
... Но нека друг човек има шансът да живее с помощта на неговите органи. И аз бих дарила органите си, ако така мога да подаря живот на друг човек. Преди много години си спомням, че попълвахме някъде някакви фотмуляри, дали бихме станали донори след смъртта си. Но какво се случи с тях и дали още имат давност тия неща така и не зная... Даже имаше и такъв слух, че ако категорично не упоменеш, че не искаш да си донор си такъв автоматично. Имаше и мнения, че ще се спекулира с хората, които са подписали съгласие и някакви такива, но това беше отдавана. сега до колкото ми е известно искат разрешение от близките на пострадалите хора. Абе и за не съм много сигурна как точно стават нещата, но с две ръце съм съгласна да се взема всичко което става за употреба и нека животът продължава!