Преди не, обаче от година-две вече ми е писнало да чакам. Какво съм чакала и аз не знам. Вече видя ли нещо, което определено не е наред, пиша или звъня. Вече има и разни платформи за подаване на сигнали, освен по телефона. Няма как нещо да се промени, ако седим и чакаме.
Аз колкото и пъти да съм подала, резултат не е имало. Не се отказвам, обаче се чувствам толкова тъпо, че никой не желае да си свърши работата и не му дреме какво се случва.
Не, защото не вярвам че някой ще ме отрази. Мои познати понякога го правят, но досега все остават като глас в пустиня. Ако мога, се намесвам аз. Ако ли не, подминавам. Такава е българската реалност просто.
Въобще не мога да си трая и веднага реагирам - било то с думи или подаване на сигнал. Хора, трябва да сме активни, иначе нищо няма да се промени и след още 50 години!
Имала съм късмета явно да не ми се налага да търся някого за помощ. Ако обаче ми се наложи, бих звъняла, определено. Те за какво са - нали за това получават заплати?
Не, честно казано. Преди време го правех, но никой не реагираше. И се отказах. Знам че е тъпо и така не се постига нищо, но и отсреща като не виждаш желание за работа и действие, направо ти се убива мерака да помагаш.