Преди хиляди години Бог е бил много предвидлив. Дали е знаел, че през 2011 ще ни е толкова нервно и главата ни ще се пръска по шевовете от много и излишни думи? Или просто е искал да разбие всичко до 10 прости правила, които ако не нарушаваме, ще успеем да запазим световната хармония? Кой знае?
След това се появили и всички други закони, на които се крепи съвременното общество.
Всяко болтче, всяка тревичка, всяка прашинка си имат днес своите разпоредби и правила, които трябва да се спазват от всички и то задължително, за да бъде добре регулирана околната реалност. Наистина ли всичко е така добре измислено и функционално?
Няма ли маловажни закони, които никой не забелязва или пък са толкова абсурдни, че дори не се споменават пред обществото, за да не се излагат авторите им. Или пък законите са добри, но тяхното неспазване е правило, защото всеки се усеща над тях.
Винаги ли карате с 50км/час в града и с 90 км/ч извън града? А колан слагате ли си?
Дори ако отговорът е позитивен, вероятно ще ви поканя да приседнете, за да можем внимателно да преценим присъдата ви – вие все сте нарушили поне нещо по Закона за движение по пътищата. Искате да кажете, че сте карали без нарушения ли? Я да сядате... А защо не давате пари за ремонт на покрива?
Всеки шофьор ще ви каже, че всеки един ден в асфалтовата джунгла ви кара да нарушавате куп правила. Къде от небрежност /затегнахте ли коланите?/, къде от желание да спестите време/ на улицата нямаше коли и затова карах с над 100, за да се върна у дома по-бързо/, къде от простата самоувереност, че сте перфектни на волана /колкото и да пия, важното е да запаля и всичко е наред/или просто от чиста безотговорност...
Няма как да не коментираме и нарушенията, които правим за да избегнем нарушенията на другите и да спасим живота на тези в колата, която управляваме.
Печалната равносметка ни показва, че за година България дава над 1000 жертви, многократно повече ранени или трайно инвалидизирани и стотици хиляди нарушения, без да смятаме тези, които не са бипи хванати. Да не пропускаме и материалните щети за милиони левове. Виновни или невинни, загиналите на пътя са с няколко повече всеки ден, защото на никого не му пука за няколко прости неща – пределната скорост, знаците, ограниченията, промилите алкохол или просто самото добро желание да бъдем коректни спрямо другите на пътя. На пътя момент невнимание е причина за нечия смърт. Звучи много стряскащо, нали? Нима това не закон, който трябва и си струва да спазваме?
В условията на икономическа криза, особено брутални са нарушенията за законите, регулиращи труда и трудовите право-отношения. И без да има печалната слава на Китай или Тайланд, където за няколко долара месечно на работниците им взимали душите, на трудовия пазар в България не всичко е спокойно и розово, ако се вгледаме по-внимателно.
Често явление е работата без договор и без определено заплащане. Работното време е доста разтегливо понятие, като 13 часа, 7 дни седмично е нормално разписание за работата на всяка магазинерка. Колко от работниците в частния сектор са осигурявани на реалните им заплати? И въпреки усилията на държавата, много от нас са наемани на работа на принцип още от чорбаджийско време – чорбаджията ни взима, на честна дума, колкото даде, а работата е безкрайно много, полето край няма. Уви, с отстояване на принципи все още не се пълни хладилник и не се плащат сметки. Често навеждаме глава, стискайки зъби, за да изтърпим и да подадем ръка шепа стотинки на края на месеца.
От какво се правят пари в България? От работа се ставало гърбав, а за парите говорим, нали? Въвеждането на Закона за ДДС и законовите му положения се оказаха златна мина за всеки малко по-нагъл тип с умел счетоводител. Вероятно няма как по друг начин с пакет фактури и няколко печата на фирми да можеш да вземеш хиляди левове просто от нищото. И дори и да забравим големите риби, всяка малка рибка в наше лице предпочита понякога да си спести взимането на фактура, за да не доплаща 20% отгоре, което означава чист приход в касата на съответната фирма.
Говорим все още за пари, нали? Печална слава в последно време придоби Законът за обществените поръчки, който също обогати голяма група хора. Аз имам нужда от 1000 химикала за работата на повереното ми учреждение. С доставката им се занимава фирмата на втория ми братовчед, който успява да внесе 1000 китайски химикала с прожекторче, сантиметър и термометър, като единичната им цена излиза над 10 лева.
Аз съм убеден, че именно от такива химикали имаме нужда, закупуваме ги с държавни пари, вкарваме ги на склад, а след година две ги бракуваме, те и без това не пишат хубаво. Някакси съм спокоен за деянието си, успокоявам се с това, че близка фирма до бивш министър успяла да пласира огромно количество слухови апаратчета със стартова цена на дребно 7 лева за по 420 лева на бройка и естествено, държавата заплатила сумата веднага. Парите са безброй, държавата е богата, какво да и спестяваме разходи?
Неочаквано опасен може да се окаже Закона за туризма. Какво, от плажовете ли да ни е страх? Помните ли как десетки български граждани загубиха живота си във водите на Охридското езеро. Изведнъж се оказа, че фирмите организирали пътуването са просто фантоми, без никаква регистрация или правоспособност. И говорейки за регистрация и лицензи, колко от брокерите на недвижими имоти имат някаква квалификация по темата или пък са регистрирани като такива? А лечителите или екстрасенсите? Човешкото доверие или проста наивност нямат граници, особено ако се опитваме да повярваме в това, което ни обещават.
Семейният кодекс се опитва да регулира всичко онова, което се случва в едно семейство.
„Обществото и държавата осигуряват условия за развитие на семейството, насърчават раждаемостта, защищават и поощряват майчинството и подпомагат родителите в отглеждането и възпитаването на децата. Те полагат грижи за подготовката на младите хора за брачен живот.” Не ви ли иде тъжно да се подсмихнете, защото България е на трето място по броя на законни аборти в Европа /а никой няма как да преброи незаконните, нали?/.
А чували ли сте, че има и Закон за интеграция на хората с увреждания? По много показатели България е място, на което никой не му пука за тези хора, да не говорим че и за хората без увреждания няма никакви възможности за работа или достойно място в обществото.Вероятно всичко започва или свършва с рампите за инвалидни колички пред входовете на учережденията. А след това следват свити от недоумение юмруци, инвалидна пенсия от 100 лева и глухи за твоите молби или въпроси работодатели.
А имате ли представа колко може да е кух и Закона за защита на потребителя? Сравнително нов за България, той се мъчи да защити правата на потребителите срещу некоректно рекламирани услуги, дефектни стоки и т.н. Добра идея, която обаче пропада заради лошото му познаване от страна на клиентите и заради желанието да спестим някой лев. Заради това консумираме и сирене, в което няма мляко, но ни е вкусно. Или пък си купуваме зимни обувки за 5 лева, които се разпадат още преди да са обути, но естествена реакция ни е да си купим втори чифт, убедени в лошия си късмет. Все някога ще имаме късмет и ние, а не ни се хаби нерви, пък и бележка, абе, взехме ли я въобще или въобще, бяха ли ни издали някаква такава?
А да сте чували, че можете да осъдите ваш съсед, който си хвърля боклука през терасата?
Според последните поправки по Закона за етажната собственост, общото събрание дори може да изгони собственик, който грубо нарушава правилата на мирно съжителство.
Воденето на едно такова дело е дълъг и сложен процес, но дано по този начин се решат огромният брой междусъседски дрязги за неплатен ток, асансьор или текущи ремонти на общите части. Дано никога не сте имали нещастието да обитавате последен етаж на панелен блок, доведен до разпадане поради липса на пари за ремонти.
Сигурно ще ви се стори странно, но за една котка се изискват поне 6 квадратни метра лично пространство в жилището ви. Ако ритате кучето си или ако просто стресирате своя домашен любимец, глобата е между 500 и 1000 лева. Можете да се оплачете и институциите са длъжни да вземат отношение, ако видите, че ваш съсед изоставя или малтретира домашно животно. Край на клането на прасета пред блока, това също се определя и от новия Закон за защита на животните.
Според Закона за защитените територии „Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях.” Това лято успях да поплувам в море, в което около мен плуваха хиляди найлонови торбички, опаковки, слузести материи и елементи от незнаен, но градски произход. Фасовете на плажа бяха повече от песъчинките.
Хиляди закони и закончета, които съществуват на хартия, защото на никого не му пука.
Бая ви Ганя с отработено движение на ръката си казва „И тия и ония са маскари, но аз имам хора и съм над закона” , хвърля торбата си с боклук през терасата, рита домашното си куче, бие шамар на жена си, синът му спира да ходи на училище, за да работи на нелегалната им авто-мивка. В съседното помещение роднини правят закуски за съседно училище, а до тях дъщеря му предлага лечебни отвари от растения, набрани в околните междублокови пространства, като работи и за репутация на гадателка. Тя обича гаджето си, защото то има яка кола, с която обожава да прави гонки по нощните улици.
Не ви ли е така познато и близко всичко?
- КЪМ FRAMAR.BG
- КОНТАКТИ
- ЗА FRAMAR.BG
- ЗА ВЪПРОСИ: 0875 / 322 000
- РЕГИСТРАЦИЯ
- ВХОД
