kikikasi написа:няма такова нещо като виртуална изневяра,самия факт че си опитал макар и виртуално говори за това че може би ще се осмелиш да го направиш и реално,един път си излъгал и си загубил доверието ,или опитай да си го върнеш (доверието към теб) или се разделете за период от време ,после ще си покаже времето .Попринцип нито деца са нито брака ако има такъв са пречка за една раздяла щом единия е наранен ,а раните зарастват трудно ,не е нужно и те да страдат с вас
PALMIORA написа:И моят мъж постоянно има виртуални връзки,аз съм го хващала не веднъж с разговори по скаип,разменяне на телефонни номера,регистрации по сайтове за запознанства по имейл и къде ли още не и се обръща към тях със (скъпа мила и т.н) играе с тях на белот и други игри и постоянно контактува с тях говорихме много за това казах му ,че ме наранява и подценява по този начин ,но уви нищо не постигнах с моите разговори.Казва,че ме обича,но не е тъка -който обича не наранява любимите си хора,а той дори не спи при мен вече спи в другата стая,крие си телефона ,а аз съм безсилна нещо да направя.Мокря възглавницата всяка вечер плача когато децата заспят прегръщам малкия си син и се утешавам с него .Казва,че това не е изневяра,но напротив това си е чиста изневяра усещам,че ние не го интересуваме с децата виртуалните любовници са по важни от нас само се моля дано някой ден се осъзнае и престане да мисли за тях,но едва ли,защото това продължава вече 10 години -изморих се вече нямам сили да продължа напред ,но заради двете ни деца съм длъжна да живея някак си с тази болка и обида.Така ,че господине това си е изневяра осъзнайте се поне вие и не позволявайте на жената до вас да си тръгне,защото жени много но тя се е жертвала за вас и ви е родила 2 прекрасни деца оценете я покажи и ,че я обичаш и направи всичко възможно да я задържиш,защото живота е кратък един ден ще съжаляваш за грешките си,но ще е твърде късно.Успех ви желая от все сърце.
Anna Steele написа:Както и да го погледнеш си е изневяра. Дори мисълта, че си пожелал друга жена си е изневяра, но не е непреодолимо.
Смятам, че приятелката ти е прекалено крайна в решението си, дори и една реална изневяра не е повод за това.
Реално погледнато ние сме хора и противно на всеобщо приетото мнение, не сме моногамни и не можем да бъдем. Счита е, че мъжете изневеряват повече, но не е така. Жените просто сме по-дискретни в това.
Вместо да скачате срещи човека, който очевидно съжалява за постъпката си, която е била преди 5 години се замислете, Вие "благоверните", не сте ли "изневерили" по един или друг начин на половинките...
Била съм и съм от двете страни на монетата...разбрах за връзка на съпруга ми точно, когато бях родила второто си дете... Е, познайте - исках да се разделим и нищо не можеше да ме спре, но той не беше на това мнение и ме убеди, че това е просто негова потребност (за която аз бях наясно, много преди да решим да имаме семейство и знаех, че рано или късно ще се случи). Въпреки това той е отговорен, обичлив, всеотдаен съпруг и баща, и връзката по никакъв начин не се отрази на отношението към мен и момичетата. Да, бях наранена, безкрайно огорчена, мразех го, но го обичам безкрайно много за да го дам на друга, не, че той желае това.
Сега 3 години след това си давам сметка, че съм взела правилното решение. Бракът ни е бил по-добър. И сексуалните и емоционалните ни отношения са прекрасни, но има едно голямо "НО" те са отворени...
Имаме отворен брака, така го пожелахме и почувствахме и не ни пречи, щастливи сме! Не очаквам някой да ме разбере, но нямам желание да чувам упреци за това. Това си е нашия избор и ние сме доволни от него!
Съвета, който мога да дам на Питащия е да говори, много да говори с половинката си. Да сподели какво му е било тогава и защо се стигнало до там, да докаже любовта си отново. Дано жената до него намери сили да проси и разбере случилото се.
Пожелавам ви успех!
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта