Преди месец се случи така, че жената до мен, с която сме вече 15 години заедно, случайно намери имейли, които съм писал с жени във виртуалното пространство!
Някои от тях бяха от преди 4, други от преди 5 години, дни преди да роди малкото ни слънчице!
От този ден насам всеки Божи ден говорим за това, всичко е придружено с много сълзи, опитваме се да крием всичко това от децата, но често, ту единият, ту другият избухваме в плач пред децата, а те не разбират какво се случва и се опитват да ни подпитват!
Имейлите не бяха с особена цензура, но никога не съм помислял за друга жена, обичам до болка трите си момичета и не бих ги заменил за абсолютни никоя жена, каквато и да е тя!
В момента приятелката ми иска да се изнеса, заради тези виртуални забежки, обяснявам й, но тя не иска и да чува какво говоря
Имаме две слънчеви момиченца на 6 и 4 годинки, не искам да ги оставям, нито тях, нито майка им!
Чувствам се гузен, но не мисля, че съм изневерил, тъй като виртуалните взаимоотношения не ги причислявам към изневярата, поне не се чувствам изневерил!
Съществува ли нещо като виртуална изневяра и до колко реална е тя, всъщност всичко това може ли да се счете за изневяра или е просто проява на интерес към противоположния пол, след като си бил години наред с някой и малко или много тръпката е отпаднала?