Общо взето образованието е задължително главно за регулираните професии - за инженерите, правистите, здравните специалисти и т.н. Имам приятели компютърни програмисти, графични дизайнери и др, които си имат супер кариера и вадят пари и без да са стъпвали в университет.
Аз лично също бях от онези деца, които записаха нещо супер интересно без реализация. Четири години учих филология, което общо взето беше напълно безполезно, защото език се научава добре и с няколко курса. Много късно се усетих, че това е грешка, но за щастие беше малко преди да завърша. В България държавата плаща само за едно висше държавна поръчка от същата или по-ниска ОКС.
Прехвърлих се в Медицински колеж София, където учих три години за помощник фармацевт. Започнах работа още лятото след първи курс и, честно казано, работата си ми хареса, пък и заплащането не беше лошо. В последствие реших, че ще трябва да стана магистър фармацевт, за да не си ограничавам пътя за развитие. И хоп - кандидатствах и се записах за хорото за още 5 години учене. Да имаш новородено бебе, да ходиш на лекции и да работиш на пълен работен ден, за да си издържаш семейството, си е като да носиш пет дини под мишница, но аз не се отказах. Вярно е, че сега прекарвам малко време с детето си, че разчитам на ясла, баби и бавачки, но поне после ще ми е спокойно да си издържам детето и да го пратя да учи където и каквото пожелае.
Като цяло не вярвам, че в някакъв момент човек става "прекалено стар" или пък му е "невъзможно вече" да се преквалифицира и да започна отначало, следвайки нова (или стара) мечта. Живеем във време, в което всички имат достъп до образование и всемъзможни курсове. Няма нищо по-ужасно от това да загубиш вяра и да се предадеш, прекарвайки целия си живот в застой на нископлатена, безперспективна работа... Не разбирам защо толкова хора стоят безработни и се оплакват, вместо да си хванат живота в ръце, да направят план и да се борят.