Е тва е най-трудното, да успееш да намериш тънката граница от това да си досадник и да си готиния родител, който не искат да го разочароват. Е как става вие ще кажете.
Няма как родителят да избегне положение, в което да не стане досаден . Такава опасност винаги е налице . Респектът според мен се постига като няма разлика между това, което говори родителят, и това, което върши. Примерът във всичко.
Според мен това си се гради от малко, няма как да се всее сега по някое време като ти щукне, че вече не всяваш респект. Изтървано ли е един път това, няма поправия.
Осве със шамари, метод използван в нашите младини, детето трябва да знае, че когато кажеш нещо, то е сериозно. Когато кажеш, че енаказано, то трябва да знае, че е. Не бива да пробва с манипулации, рев и драми да се опитва да се спаси. Това е излишно.. и знае, че ще проработи. Трябва да си корава и то ще те уважава.
изобщо не е лесно с тези деца, повечето още от 5 годишни са надменни и злобни, не зачитат мнението на родителите си. Но така става, с това разлигавяне. Никой не взема под внимание какво казват мама и тате и резултата е ясен.
Ако е темпераментно е трудно определено. Но най-ефикасно е да се говори с хладен тон, но беше крещене. И да се дава добър пример, децата се учат от това, което правят родителите им. Става бавно, капка по капка. Детето трябва да осъзнае кой е възрастния и кой определя правилата. Опитвайте да не се отмятате от думата си, иначе няма да ви вземе насериозно.
С постоянство. Никакви лъжи, отмятане от обещания, промяна в правила. Когато децата усетят че родителите са твърди и непоколебими, което не означава сурови и жестоки, те започват й да осъзнават йерархията. Така идва и уважението.
Да се всее респект не виждам как, освен с държание, което да е за пример. Ако ние като родители не спазваме обещанията си, отмятаме си, хаотични сме и закъсняваме за срещи, детето няма как да гледа на нас сериозно.