Птичият грип : Проблеми свързани с храната
Избухванията на H5N1 птичи грип у домашните птици в Азия и намерените единични случаи при птици в Европа будят тревога по отношение на многобройните източници на инфекцията и на риска за човешкото здраве при различни контакти. До момента има доказателства, че хората се заразяват при директен контакт с инфектирани живи или мъртви птици. Световната здравна организация е разтревожена от това, че вирусът би могъл да се разпространи и с контаминирани храни приготвени от птици. До сега няма данни, които да сочат, че заразата може да се разпространи с добре обработени термично птичи продукти (дори те да са били контаминирани преди приготвянето им). Има случаи, обаче, на заболяването у хора, които се свързват с консумирането на сурова храна, контаминирана с птича кръв.
Последният регистриран случай на зараза с птичи грип е от 9 август 2011. Това е момиченце на 6 години от областта Демнхур, губерния Бехира в Египет. Детето е било в контакт с болни домашни птици, лекувано е с остелтамивир и е оздравяло. Данните за Египет от 1997 г. насам показват, че са се разболели 151 човека, от които 52 са починали.
Птичият грип се следи от 1996 г. насам след първото му избухване в Китай. Първите 18 заразени човека, между които 6 починали са регистрирани през 1997 г. също в Китай.
От декември 2003 г. насам птичият грип е бил регистриран в повече от 50 страни в Африка, Азия, Европа и Средния Изток, като H5N1 вирусът е бил изолиран от домашни и диви птици. Повече от 10 страни са съобщили и за заразени хора. Табл. 1, изготвена от СЗО представя случаите на заразени хора за периода 2003-2011. Общият брой на заразените е 564, като 330 от тях са починали. Най-голям брой заразени хора са регистрирани в Индонезия (178), където и броят на починалите от птичи грип е най-голям (146). По брой на заболели хора Египет следва Индонезия със 151 случаи, от които 52 починали. Виетнам се нарежда на трето място – 119 заболели и 59 починали. Избухване на епидемия от птичи грип в Европа не е наблюдавано.
През 2007 СЗО въведе електронна система за следене движението на вируса по света, която облекчи в известна степен работата на епидемиолозите, които се занимават с оценката на рисковете при избухването на птичия грип ( http://www.who.int/fluvirus_tracker ) .
Причинителят е РНК-ов вирус, принадлежащ към групата вируси А, които причиняват човешкия грип и приспособил се за живот в организма на птиците. От няколкото известни вируси на птичия грип, които могат да преминават видовата бариера и да инфектират хора, H5N1 е причина за най-голям брой инфектирани хора с най-тежко протичане на инфекцията и най-много смъртни случаи. За разлика от нармалния сезонен грип, където инфекцията се самоограничава до няколко респираторни симптома, болестта причинена от H5N1 е съпроводена с тежка клиника, бързо отпадане и висока смъртност.
Кой грипен вирус причинява силно патогенната болест у птици ?
Инфлуенца А вирусите се подразделят най-малко на 16 Н субтипа и 9 N субтипа. Само вирусите от Н5 и Н7 се свързват със силна патогенност, но не всички вируси от тези два субтипа са силно патогенни и не всички причиняват тежка инфекция у птиците.
Известно е, че Н5 и Н7 вирусите инфектират стадата от птици в слабо патогенна форма. Циркулирайки в птичата популация, вирусите могат да мутират до силно патогенна форма. За това присъствието на Н5 и Н7 вируси у птиците винаги трябва да буди тревога, дори когато първоначалните прояви на инфекцията са слаби. Според правилата на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE, http://www.oie.int) страните членки на тази организация трябва да обявяват всяко установяване на Н5 и Н7 грип у птиците, така че да е известно на цялата общност.
Как се заразяват хората с птичи грип А/H5N1 ?
Смята се, че хората се инфектират при директен контакт със заразени птици или повърхности, контаминирани с техни фекалии. Повечето от случаите до сега са при хора, живеещи извън градовете, където много домакинства отглеждат малки стада от птици и тези птици често влизат в домовете или се намират по дворовете където децата си играят. Тъй като заразените птици отделят огромно количество вируси с фекалиите си, опасността на която са изложени хората в контакт с такава среда, е огромна. Освен това препитанието на много хора в различни региони зависи от отглеждането на птици. Тези хора продават птиците още при първите прояви на заболяването и така заразени птици могат да попаднат на отдалечени места или да внесат инфекцията в птицекланиците. Доказано е, че тази практика е непреодолима. Човек най-често се оказва изложен на инфекцията по време на боравенето със заразени птици в птицекланицата или при приготвянето на храна от тях.
Дали птичият грип А/H5N1 се разпространява лесно от птиците към хората ?
Не. Въпреки че разпространението и времетраенето на избухванията у животните представляват голям риск от излагане на хората на инфекцията (най-вече в региони, където птици се отглеждат в задните дворове повсеместно), броят на случаите при хора , инфектирани с А/H5N1 си остава много малък. Все още не е известно защо някои хора се заразяват, а други – не когато са изложени на еднакво голям риск. Може би семейната генетична предразположеност играе роля, защото в повечето от случаите е открита кръвна връзка при кластърите.
Кои видове птици са най-чести вирусоносители ?
Най-често вирусът инфектира дивите и водоплаващи птици. Общоприето е схващането, че дивите, водоплаващи птици са естествен резервоар на вируса на птичия грип с отслабенавирулентност. Боравенето с тези диви птици в региони с доказан птичи грип е опасно. Опасно е да се убиват и консумират такива птици по пътя на тяхната миграция. СЗО съветва да се избягват контакти с всякакви птици, намерени мъртви. Вирусът на птичия грип А/H5N1 се изолира от единични гълъби в различни региони, отдалечени един от друг, напр. Румъния, Турция и Украйна през 2006.
Дали други животни имат значение за курса на инфекцията ?
При експериментални условия е постигнато заразяване на свине, котки и кучета. Поради това се смята, че вирусът би могъл да намери благоприятни условия за преживяване в организма на тези животни. Не е известно дали тези животни могат да се заразяват по естествен път, да бъдат вирусоносители или да отделят вируса в околната среда без да проявяват клинични признаци. По презумпция се приема, че биха могли да представляват някаква опасност за човешкото здраве в региони с доказана А/H5N1 инфекция.
БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ И БОРАВЕНЕТО С ХРАНИ
Безопасно ли е да се колят птици и да се борави с мъртви птици в огнището на инфекцията ?
В условията на производство в задния двор, при системата на продажба на живи птици и практиката на клане, скубане и обезкървяване у дома, се създават възможности за широко излагане на опасност за човека на потенциално контаминирани продукти от домашните птици. Следователно, носенето на предпазни средства, както и прилагането на мерки за предотвратяване на замърсяването е от съществено значение. Голям брой от потвърдените случаи при хора са на инфекция прихваната по време на клане или последваща обработка на болни или мъртви птици, преди термичната обработка. Поради тази причина боравенето с болни или птици, намерени мъртви, трябва да бъде стриктно отбягвано.
H5N1 вируса на птичия грип се установява в почти всички части на заразената птица, включително кръв, месо и кости. Вирусът на инфлуенцата по птиците се запазва в замърсено сурово месо от домашни птици и следователно може да се разпространява чрез продажба и дистрибуция на замърсени хранителни продукти, като прясно или замразено месо. Жизнеспособността на вируса на птичия грип се запазва при ниски температури. H5N1 вирусът може да преживее в изпражнения най-малко 35 дни при 4 ° C и най-малко шест дни при 37 ° C. Доказано е също, че вирусът оцелява и върху замърсени повърхности в продължение на няколко седмици при стайна температура.
В области с наличие наинфекцията, някои от видовете птици (като домашните патици) могат да бъдат асимптомни носители на вируса. Ваксинираните домашни птици също могат да носят вируса, без да показват симптоми. В такива райони е важно да се въведе ефективно наблюдение на популациите от домашни птици. В отсъствието на системи за мониторинг се препоръчва домашното клане да се избягва. В области, където инфекцията не е установявана, вероятността вирусът да се намери в популацията домашни птици е много малка. Следователно, вероятността заразени птици да се предлагат на пазара и в крайна сметка да се обработват от потребител или ресторантски работник се счита за много ниска. В този случай опасността за общественото здраве, свързана с птичия грип е незначителна.
Безопасно ли е да се яде пилешко месо ?
Да, макар че трябва да се спазват някои предпазни мерки в страните със съществуващи към момента огнища. В райони, свободни от болестта, продуктите от домашни птици могат да се приготвят и да се консумират при условията на добрите хигиенни практики и правила за готвене, без страх от инфекция с вируса H5N1.
В региони със съществуващи огнища на инфекцията, домашните птици и птичи продукти могат безопасно да се консумират, ако са достатъчно термично обработени по време на приготвянето на храната. Вирусът се инактивира при конвенционалните температури за готвене (70 ° C във всички части на приготвяната птица ). До момента няма епидемиологични доказателства за заразени хора след консумация на правилно приготвени домашни птици или храни от домашни птици. Има съобщения за няколко случаи при хора, които потенциално са свързани с консумацията на сурови части от домашни птици (напр. сурови ястия съдържащи птича кръв). Трябва да се подчертае, че консумацията на каквито и да било сурови продукти от домашни птици трябва да се счита за високо рискова и да се избягва. В области, засегнати от вируса на птичия грип A/H5N1, обработката на замразени птици или размразяването на сурово заразено месо от домашни птици преди варенето, могат да бъдат опасни, ако не се спазват добрите хигиенни практики. За да се предотврати кръстосано контаминиране е необходимо да се спазват следните стандартни хигиенни практики при боравенето с птичи продукти:
*За да се избегне заразяване трябва да се разделят суровото от обработеното месо или готовата за консумация храна. Да не се използва една и съща дъска за рязане или един и същ нож за сурово месо и други храни. Да не се пипат суровите и сготвени храни, без измиване на ръцете между манипулациите. Да не се слагат сготвено месо и сурово такова в едни и същи съдове или върху едни и същи повърхности преди и по време на готвене. Да не се използват сурови или рохко сварени яйца в ястия без последваща термична обработка.
* Спазвайте хигиена и мийте ръцете си често. След работа със замразени или размразени сурови птици или яйца, измийте добре ръцете си със сапун. Измиване и дезинфекция на всички повърхности и прибори, които са били в контакт със сурово месо.
* Варете добре. Цялостната топлинна обработка на птичето месо ще инактивира вируса. Или се уверете, че птичето месо е достигнало 70 ° C във вътрешността си или, че месото не е розово в нито една част.
Безопасно ли е да се ядат яйца?
Вирусът на птичия грип A/H5N1 може да се намира вътре и на повърхността на яйцата, снесени от заразени птици. Няма епидемиологични доказателства, които сочат, че хора могат да бъдат заразени с птичи грип чрез консумацията на яйца или яйчни продукти. Само правилното готвене ще инактивира вируса във вътрешността на яйцето. Яйца от райони с огнища сред домашните птици не трябва да се консумират сурови или частично приготвени (течен жълтък) и яйцата не трябва да се използват като съставки в храни, които не ще се обработват термично. Пастьоризацията и варенето на яйца също така значително намаляват възможността за предаване и на други инфекции (например салмонелоза).
Повече информация относно аспектите на безопасността на храните по отношение на птичия грип, както и рисковете при обработка на заразените птици и птичи продукти могат да бъдат намерени на сайта на СЗО: http://www.who.int/foodsafety/micro/avian/en/index.html
Източник: Министерство на земеделието и храните
- КЪМ FRAMAR.BG
- КОНТАКТИ
- ЗА FRAMAR.BG
- ЗА ВЪПРОСИ: 0875 / 322 000
- РЕГИСТРАЦИЯ
- ВХОД
