Обикновено не се разведрявам. опитвам се да изживея мъката и болката си и ако е възможно да бъда в покой и в тишина. Понякога дори плача. какво като съм мъж! Не робувам на предразсъдъци. Но и не използвам слабостите си, за да трупам някакви дивиденти.
На мен пък ми минава когато съм сама, последно време се бях обидила на едни приятелки, 2-3 дена се откъснах от тях, премислих ситуациите и разбрах, че не е чак толкова лошо положението, колкоот беше в главата ми и даже не повдигнах върпоса да поправяме отношенията си.
Така е, различни сме. Аз вкъщи си пускам още по-депресираща музика и задълбавам в твърде много мислене. Резултатът обикновено е по-лош Навън, сред тълпата, или още по-добре, сред природата - тогава се отърсвам от негативни емоции.