Защо живеете още при мама и тати?

[Elica]

на 23 години се преместих да живея със съквартирантка, до тогава учех в моя град. :) Много ми беше забавно да живея с друго момиче на моята година, стаснахме много добри приятелки и до днес сме такива. Всеки трябва да се отдели от родителите си. Преди 3 месеца се омъжих и вече не си представям да отида да живея при родителите ми. А имам доста познати, които живеят с техните и се възползват доста умело от това.

[Локумът]

абе срамота е хора на по 30 години да живеят с техните, да си имат заплати, доходи и т.н. и са се тупнали да живеят с мама и тате и отгоре на всичкото се хвалят със спестяванията си. Айде моля ви се, амлко по-сериозно. Честно ви казвам, хора които живеят при родителите си аз не наемам на работа, за мен това са безотговорници.

[Shushka_95]

Живях с тях докато не станах първи курс в университета. Толкова много ми харесва да живея без тях и е супер яко. Сега живея с приятеля ми! За всяко нещо си има своето време според мен. СИгурно един ден ще ми е много трудно ,когато децата ми се разделят от мен! Ех, живот!

[Малката Сладката]

Ами при мен е малко сложно, защото родителите ми са разведени. До към 15-годишна възраст живях с майка си, но после тя реши да ходи да чисти къщи в Италия и се преместих при баща си. Той обаче вече беше женен повторно и хич не се разбирах с така наречената си мащеха, дето имаше по-детски акъл и от мен. Изтърпях я кравата само година и после му заявих, че не мога да ги дишам и двамата и отивам да живея при баба. Ама баба от страната на майка ми. Много яко бабче - мъничко, крехко и супер модерно и със съвременни разбирания за живота. Даваше ми да ходя по срещи, даже за първи път си сложих от нейното червило (макар сега като си спомня за този момент, да мисля, че с този розов оттенък съм приличала на магистралка). Та така. От 16-годишна заживях с бабката и повече не съм се връщала повече нито при майка си (тя сега бере ягоди в Англия), нито при баща си (който се разведе повторно и има второ дете). Абе махни заеби е моето семейство. Ама като се огледам - те повечето такива днес. Така че не се чувствам нито специална, нито различна.
Бабчето още е живо, но се премести насело, а аз вече си работя и живея сама. Такива ми ти работи за живеенето с родители. А познавам мъже на по 40 и косур дето майките им още ги дондуркат и не могат да намерят един нож без тяхна помощ.

[orck]

На 18 се изнизах и отидох да уча (беше голяма семейна трагедия, че съм малък за казармата).
на 22 се върнах в дома (посрамен от това, че се налага), започнах да работя на 2 места и да се прибирам у дома, колкото да спя и да помогна на майка си за домакинството.
Отидох доброволец за няколко месеца в друго населено място, а когато се прибрах буквално автоматично се влюбих в една млада госпожица от друг град.
Когато тя попита дали искам да живея с нея , казах на майка си , че най на края се е отървала от тасманииския дявол в хладилника и се изнясох.
Реално на 22 се изнизах от дома на една прекрасна жена, за да се натреса на друга такава.

Липсва ми времето с мама, тя не мрънкаше, че чорапите ми не са еднакви и пея под душа....но и съм доволен (най-малкото сега не ме карат да готвя- бил съм правил буламачи).

[Мирослав Комшийски]

аве имам аверче дето още при майка си и баща си живее. на 40 лазарника ще стане скоро и ей го на кат няква.. ходи по майка си и баща си, внимава кой ще кани на гости.. изобщо вече оназ му работа спря да му става, а и що му е. аз го отсвирих, не става даже за алиби, когато трябва да лъжа гаджето, че съм бил с него. пълен убитак

[sad]

Докато не се намери добра причина да се изниже. Въпроса е дали добра причина е самоуважението или че се е намерила друга женица, дето да ги дондурка.

[rabotnata pchela]

Докато не се намери добра причина да се изниже. Въпроса е дали добра причина е самоуважението или че се е намерила друга женица, дето да ги дондурка.

най-често така се получава. Мъжленцето (колко готина дума) живее с родителите си и разчита на тях, намира се някоя балама да се залюби с него и почва да го ръчка да заживеят сами. Издържа го - финансово и психически, докато не й писне и той обратно не врътне опашката към мама. После, ако се е размножил, ляга на гърба на децата си един ден, когато мама и тате вече ги няма. Грозна картинка.
Моят син от сега си знае, на 18-20 години - пътя. Обичам го повече от всичко, не искам да се разделяме и до 100 години, но искам да усети какво е живот, щастие, борба, да намери свястно момиче, да види света и да се научи да разчита на себе си.
И наистина, майки, ние правим децата си такива, момичетата ги учим да се оправят, защо ще въртят къща, а момчетата ги пазим от женската работа- та да не готви, та да не чисти, боклук да не хвърля и отговорност да не носи.

[Ваня Стойчева]

Хубаво е да им направим услугата и да ги научим на самостоятелност. Синът ми вече е на 22 години, студент е, в нашия град, но не живее с нас, плащаме му квартира със съквартиранти, не му изпращам дори храна. Виждаме се веднъж седмично и вечеря с нас, стига му
През летните месеци работи и си поддържа живота сам и си плаща образованието, така сме се разбрали, зимата ние му даваме джобни.

[nefertiti]

Трябва да се пазиш от такива мъже, аман от такива момченца. Много са ми смешни и за съжаление такива обикновено остават стари ергени.