dejavu написа:Не знае човек как ще го завърти живота, но всичко си има граници. Един съсед се разведе и се върна да живее при майка си и баща си. Не мога да го проумея това. Разбирам - тежък момент, имаш нужда от подкрепа, но след това като работиш, сам си за момента защо ти е до края на живота си да живееш с тях? Голям си, можеш да се оправяш, длъжни ли са майка ти и баща ти да те дондуркат? Аз така разсъждавам, че при трудности помощта е хубаво нещо, но идва момент, когато трябва да поемеш отговорност за себе си и живота си, а не да разчиташ само на другите.
Съгласна съм, че в такива моменти човек има нужда от подкрепа, но после да живее с родителите си.. временно - може, но вечно.. прекалено е. Имахме и ние един такъв познат, който живееше с майка си след 2 развода. Буквално жената го гледаше от нейната пенсия, тя почина, сега е легнал на гърба на децата си, но те го строяват повече и на стари години се учи ...
.
Но не бива просто да се прекалява, докато учат, като започнат да работят и т.н. няма лошо да бъдат при родителите си. Работата е там, че не бива да се позволява на децата да стават пиявици. Дори и след време със семейството си ако живеят заедно с родителите си, то да бъдат по-отговорни и да мислят за дома си и да инвестират в него. Не бива да се злоупотребява в нито една от двете посоки просто.
Все им се чудя?
. Независимо къде живееш - дали в голям или малък град, е възможно да се справи човек, от личен опит го казвам. Прекалено много се страхуваме да опитаме и да се борим.
