Нали казват, че старата любов ръжда не хваща, та и аз по този въпрос да ви зачекна.
Спокойно може да се каже, че съм семейна, и съм на ясно, че ни аз за него ни той за мен представляваме "любовта на живота". При мен въпроса е ясен бившия беше въпросната гад, но също се окаа и грандиозна грешка, към него емоционални щения нямам , освен ако ме доближи да му шибна един. НО.... (ех, че я мразя тази дума) днес попаднаха на човек, по чиито ум бях хлътнала още в пубертетна възраст и си глътнах граматиката. В рамките на час се размиханме три пъти по улиците. Пича не е мръднал, добре че аз съм се променила (и че си ходи без очилата), че не може да ме познае.
Не казвам че в стомаха ми има пеперуди, но определено мозъка ми се спаружи.... Ами сега? Къде отива личния морал на човек в такива моменти? Какво правя ако следващия момент въпросния индивид си носи очилата (бягам с писъци в обратна посока ли)?
ей , мътните да го вземат, тъй като стане...
все тъй става!