Съвети за родители, отношения между тийнейджъри и възрастни, трудни въпроси
05 Дек 2011, 13:33
Пушите ли цигари( не трева)? Кога запалихте за първи път? Вашите знаят ли, че пушите или се криете? Как успявате да скриете това, че пушите и смятате ли да им кажете някога?
05 Дек 2011, 18:04
Gabbb написа:Пушите ли цигари( не трева)? Кога запалихте за първи път? Вашите знаят ли, че пушите или се криете? Как успявате да скриете това, че пушите и смятате ли да им кажете някога?
Аз пуша от 7 клас. Запалих за първи път на едно парти, където всички пушеха, та и аз реших да не се деля. После започнах да паля все по-често и сега вече съм усвоила този вреден навик. По въпроса с родителите, никога не съм се крила. Мисля, че да се криеш е грозно. Когато започнах да пуша сериозно казах първо на баща си, след това на майка си. Предполагам, че не са се почувствали добре, но смятам, че това беше по-добрия вариант, пред това да се крия.
05 Дек 2011, 18:11
Аз също пропуших рано. Някъде 8-9 клас. Никога не съм крила това от родителите си. Моето семейство е доста либерално, така че не съм имала проблем. Това разбира се не е причина да се похваля, но смятам,че децата трябва да са откровени с родителите си и да споделят. Хубаво или лошо трябва да се знае, така се изгражда доверие, а то е много важно за отношенията ви с родителите.
05 Дек 2011, 21:06
Запалих първата си цигара 10/11 клас. До ден днешен имам кутия цигари в чантата си. Мога да не пуша с дни, но все в един момент посягамказа към тях. Иска ми се да не бях ги почвала: един път пушач - винаги пушач. Знам волята е решението да ги спреш, но честно казано, кефи ме да си изпафкам две-три цигарки с кафенцето. Ако имаше начин да се събудиш и да забравиш, че си пушил някога, да не познаваш този "ритуал"....
06 Дек 2011, 10:18
Аз също пропуших рано, някъде 8 клас разбира се беше заради детска глупост за да докажа на останалите,че мога. След това майка ми поиска да говорим точно за цигарите и аз смело бях решила да си призная. Когато ми зададе въпроса: Мамо, ти пушиш ли? , аз смело отговорих: " Да!". Но за съжаление майка ми не иска да повярва, че нейното момиче може да е пропушило. Така се крих няколко години, смятам, че нашите подозираха в един момент, но самите те не искаха да бъдат сигурни. Вече съм на 30 и няколко години и вече не пуша. Дъщеря ми пропуши много по-рано от мен някъде 6 клас. Въпреки, че се криеше аз научих на втория ден. Казах и, че не искам да участвам в унищожаването на организма и. Не искам да пуши пред мен !Либерална жена съм, но не мога да се съглася да родя здраво дете, което се чуди как да унищожи организма си!
06 Дек 2011, 17:42
зозо написа:Аз също пропуших рано. Някъде 8-9 клас. Никога не съм крила това от родителите си. Моето семейство е доста либерално, така че не съм имала проблем. Това разбира се не е причина да се похваля, но смятам,че децата трябва да са откровени с родителите си и да споделят. Хубаво или лошо трябва да се знае, така се изгражда доверие, а то е много важно за отношенията ви с родителите.
Абсолютно съм съгласна. Споделянето е важно нещо, за да се изгради една стабилна приятелска връзка с родителите. Аз така направих с моите. Разбира се не мога да кажа,че винаги съм ги радвала с това, което съм споделяла, но пък за сметка на това изградих доверие по между ни. Относно цигарите, почти не съм го крила. Пропуших рано и щом осъзнах, че това не е просто прищявка, споделих с тях. В началото беше доста неприятно, но предпочетох този вариант, пред това да се крия по тоалетните или да бягам по улиците щом съм с цигара.
11 Дек 2011, 12:23
Аз пропуших много късно и за това не съм се крила. Много мои приятели в гимназията се криеха от родителите си и дори ми даваха да им пазя цигарите.
Мисля, че това си беше тръпка за тях и правеше живота им интересен. Когато аз пропуших се опитах няколко пъти да се скрия, но се почувствах много смешно. Не го правете, не се крийте. Казвайте нещата на време...едно лошо нещо, колкото повече го криеш, толкова повече ти натежава.
04 Яну 2012, 19:23
Не пуша, никога не ми е представлявало интерес! Това вероятно е така, защото когато бях в тинейджърска възраст майка ми сложи на масата цигарите си(син "Kim"- още ги помня) и ми каза да запаля пред нея и да пуша, ако ми харесва. Не желаеше да се крия и да я лъжа. Това, че не пропуших си го обяснявам със свободата, която ми бе дадена още тогава-просто нямаше какво да ме изкушава! Та нали забраненият плод е най- сладък!
08 Яну 2012, 17:02
Не, никога не съм! А и не смятам да започвам....
24 Яну 2012, 16:08
Марк Твен нали е казал, че е най-лесно да откажеш цигарите -- той ги бил отказвал много пъти. Въпроса може би е по скоро дали пушенето е обвързано с това да те приемат в някаква среда или да те отхвърлят от нея, ако не го правиш... Сложен процес, всеки има много за и много против... Трудно се признава, но пък кое се признава лесно...
Ако мислиш за себе си и за другите, обаче може би трябва да не го правиш...
Но всичко е само в сферата на вероятностите...
Powered by phpBB © phpBB Group.
phpBB Mobile / SEO by Artodia.