Вино и здраве

Забавни моменти, необичайни, полезни и интересни факти,хитрини и въпроси, навиците при хранене, празници и традиции.

Вино и здраве

Мнениеот tweety » 12 Дек 2011, 11:51

История на виното:

wine_god.jpg
wine_god.jpg (7.45 KiB) Прегледано 1651 пъти
Историята на виното датира много преди да се е зародило човечеството, още преди човека да открие полезните му свойства и да култивира лозата.
Макар и да се знае, че виното е било познато и на египетските фараони, до нас са достигнали твърде оскъдни сведения за това как е било произвеждано и какъв вкус е имало. Много истории се разказват за виното.
Един от тях разказва за митичен персийски цар наричан Jamsheed. В неговия двор, гроздето е било съхранявано в делви за консумация извън сезона. Една делва е била изхвърлена, защото сока бе загубил своята сладост и бил считан за отровен. А една от жените от царския харем е страдала от остро главоболие и се опитала да отнеме живота си с така наречената отрова. Тя заспала и след като се събудила, главоболието било изчезнало а тя се чувствала освежена. Разказала на всеки, какво бе сторила и за чудотворния лек, и веднага след това "голямо количество вино бе направено и Jamsheed и неговия двор пиха от новата напитка

В Елинския свят, Дионис е важна фигура, тъй както Бакхус за римляните. Дионис е казал, да пренесат лозата до Гърция от Мала Азия, и гърците пренесли вино през Адриатика. На свой ред, римляните разпространили лозарството цяла Европа, като например във Франция, Англия, Германия и на Иберийския полуостров. С разпространението на римската Империя, култа към Бакхус също се разпространявал. Римляните са се славили като най-добрите лозари в Южна Италия, които произвеждат вина като Caecuban, Massic и Falernum, които са били оценени високо в древността. Най-големият център на търговията с вино било пристанището на Древен Рим Помпей, където един търговец на виното е бил достатъчно богат, за да изгради цял амфитеатър.

За модерния човек виненото летоброене започва едва със заселването на средиземноморските земи от финикийците около 1100 г. пр. н. е. и от гърците 350 години по-късно. На многобройните рисунки, папируси и надгробни плочи от тази епоха, работещият, воюващ, обичащ и страдащ човек е изобразен почти винаги с чаша вино в ръка.


Видове вина:

Бяло вино

white_wine.jpg
white_wine.jpg (3.32 KiB) Прегледано 1651 пъти


Бялото вино, или виното със зеленикаво жълт, светложълт, златист или кехлибарено жълт цвят, се произвежда от грозде със зеленикава и жълтеникава люспа, дори от грозде с червена до синя люспа, но във всеки случай само от грозде, което има светла пулпа.
Пристигнало от лозето, гроздето се подава за ронкане, т. е. освобождаване от богатите на танин чепки, без да се пресова. В зависимост от стила вино, което технолозите искат да произведат, може да се подходи по два начина:
- целта е свежо, плодово вино - това означава предотвратяване на контакта на гроздето с кислород от въздуха (окисление), прибавяне на серен двуокис за подтискане активността на дрождите, отделяне от богатите на танин чепки и ниски температури при ферментацията. Ризлинг, совиньон блан и други ароматни сортове се обработват по този начин.
- когато целта е извличането на по-комплексните вторични аромати, се прилагат окислителни техники, т.е. гроздето се излага на въздействието на кислорода. Такава техника е например настойването - престояване на мъстта с ципите за максимално извличане ароматни вещества, цвят и танини. Висококачествените бели бургундски вина се получават по този начин.


След пресоване на гроздето се получават две фракции - самоток и пресова. Двете фракции могат да се смесят, но по-често се обработват поотделно, тъй като самотокът е с по-високо качество, по-фин и ароматен.
Мъстта се подлага на избистряне, което се провежда при ниски температури - за да не се позволи на дрождите да започнат ферментация - и с добавяне на серен двуокис.

Възможно е за ферментацията на някои стилове бели вина да се използват малки дъбови бъчви, които придават на вината повече комплексност и дълбочина.
Някои от белите вина могат да преминат през т.нар. малолактична ферментация, при която с помощта на млечнокисели бактерии острата ябълчна киселина се превръща в по-меката млечна киселина (честа практика при шардоне и другите сортове от семейство "Пино").

Червено вино

wine.jpg
wine.jpg (7.46 KiB) Прегледано 1651 пъти


Червеното вино може да се получи само от грозде с тъмночервен до тъмносин цвят на ципата.
Самото вино притежава цветова гама, варираща от светло червения цвят с оранжеви оттенъци през рубинено червения до почти черното гранатено червено, понякога с виолетови оттенъци.
В зависимост от концепцията на технолозите за стила вино, който искат да произведат, може да се избере термичната винификация - за получаване на плодови, предназначени за непосредствена консумация вина или класическия метод, чрез който се получават по-комплексни вина с потенциал за стареене.
При класическия метод на ферментация, под въздействието на диви или чисти култури дрожди започва ферментацията - превръщането на захар в алкохол и въглероден двуокис. Отделя се и значително количество топлина. Под въздействието на алкохола и температурата, от ципата се екстрахират желаните ароматни и багрилни вещества и толкова дискутираните танини.
Червеното вино преминава почти във всички случаи и през малолактичната или млечнокисела ферментация - под действието на млечнокисели бактерии острата ябълчна киселина се превръща в по-меката млечна. Тя омекотява киселината на виното, обогатява вкусовия спектър и като цяло прави позволява пиенето на червеното вино след по-кратък период на стареене. В последно време модата при млечнокиселата ферментация е тя да се прави в малки бъчви. Това е свързано с доста работа и затова е обосновано само при по-качествени вина, но безспорно по този начин се получават по-меки и по-съблазнителни вина. Затова, често към края на алкохолната ферментация, червеното вино се прехвърля в малки бъчви, където тя се довършва и след нея следва млечнокиселата ферментация.
Слабо таниновите, ароматни вина, предназначени за скорошна консумация се съхраняват известно време в неутрални съдове, за да не изгубят първоначалната си плодовост и свежест. Богатите на танини вина отлежават в дървени бъчви от различен материал, големина и възраст - понякога в продължение на доста години. Най-често използваните бъчви са дъбовите.

Розе

roze_wine.jpg
roze_wine.jpg (5.77 KiB) Прегледано 1647 пъти
Розето представлява леко, слабо таниново вино, произведено от червени сортове, но по технологията за получаване на бяло вино. Това означава, че ферментира само гроздовата мъст, а не цялата гроздова каша. След отделянето на зърната от чепките, мъстта се оставя да престои с ципите, в зависимост от сорта и степента на зрялост, между 2 и 6 часа. Следва пресоване - за отделяне на мъстта от ципите - и ферментация. Колкото по-интензивно се пресова и колкото по-продължително е настойването, толкова по-тъмен е цветът на виното, а чрез избистряне му се придава кристален блясък.
Цветът на съвременните розета, както показва и наименованието им, е розов, вариращ от бледите, едва забелязващи се нюанси на цвета до интензивен, тъмен, близък до светло червения цвят.
В най-добрия случай розето обединява в себе си плодовостта на бялото вино и плътността на червеното.
Всеки винарски район по света, който произвежда розе, обикновено има своите причини за това. Дадени региони например, имат идеален за производството на бели вина климат, но разполагат само с червени сортове, които, особено в лоши години, не узряват напълно. За производителите от такива региони е много по-изгодно да произведат свежо и плодово розе, отколкото тънко, бледо и кисело червено вино.
В горещите винарски райони на Франция и Испания се произвеждат големи количества розе, защото то е много по-подходящо за лятото от тежкото червено вино на тези региони. Освен това, розето се доближава поне по цвят до любимото на испанци и французи червено вино. Това касае най-вече областите Прованс и Лангедок – Русийон във Франция и Навара, Риоха и Каталуния в Испания.
В Италия розето се произвежда в значително по-малки количества, тъй като италианците нямат никакъв проблем да посегнат към бялото вино, като алтернатива на червеното.
Както споменахме, розето се произвежда изцяло от червени сортове, т.е. то не е смес между бяло и червено вино. Изключение от това правило е шампанско-розе – при производството му е разрешено смесването на червено и бяло вино.

Шампанско

shampagne.jpg
shampagne.jpg (8.73 KiB) Прегледано 1647 пъти
Шумящите вина се делят на пенливи и искрящи. Пенливите, респ. искрящите, са естествено пенливи и пенливи-газирани, съотв. естествено искрящи и искрящи-газирани.
Какво всъщност е шампанското?
Как се произвежда?
От къде идват мехурчетата в него?
Най-престижният, трудоемък и скъп начин за произвеждане на естествено пенливи вина е класическата технология или ферментацията в бутилка. Дълги години този метод на производство е наричан “Methode champenoise”, днес може да бъде наричан само “Methode traditionelle”. Това се дължи на дългогодишната дискусия във винарските среди, кой има право да нарича пенливото си вино шампанско и да го продава под тази марка, и как точно да се казва класическият метод за производство на това вино. След интензивни спорове се стига до решението, че само областта Шампан, Франция има право да пише върху етикетите на произведеното там вино “шампанско” и никой няма право да използва словосъчетанието “Methode champenoise”. Методът вече се казва “Methode traditionelle” или класическа технология за производство на шампанско.
Следователно, шампанско е само онова естествено пенливо вино, произведено в областта Шампан на Франция. Всяка държава, произвеждаща такива вина има специално име за тях: Cava в Испания; Sekt (с различни допълнения, които да показват класическа технология) в Германия и Австрия; Cremant в останалите области на Франция (едни от най-добрите вина от този тип идват от Елзас); sparkling wine с допълнителни обозначения в англоговорящите страни, cap classique в ЮАР и т.н.
Класическото шампанско е купаж от няколко вина. Разрешените за това сортове във Франция са: пино ноар, пино мюние и шардоне - два червени и един бял сорт. Базисните вина трябва да имат съдържание на киселини поне 8 г/л, не особено голяма плътност и сравнително нисък алкохолен процент - между 10 и 11% алк. об. Това е наложително, защото в следствие на вторичната алкохолна ферментация ще се образува допълнително алкохол, а от едно шампанско не се очаква да бъде прекалено силно алкохолна напитка.

Езикът на етикета – ето какво обикновено можете да прочетете на етикета на бутилка шампанско:

Blanc de blanc – шампанско, получено изцяло от грозде на сорта “Шардоне”

Blanc de noirs – шампанско, произведено само от грозде с тъмен цвят на ципата

Cuvee – купаж. Шампанското принципно е купаж.

Non-vintage – Шампанско, съдържащо вина от повече от една реколта (година)

Reserve – често използван, но без особено значение термин

Vintage – Вината, от които е направено шампанското, са от една реколта (година)


Шери

sherry wine.jpg
sherry wine.jpg (4.31 KiB) Прегледано 1647 пъти
Jerez-Xerez-Sherry е наречено на град Херез, провинция Кадиз в Южна Испания. За произхода на името има няколко теории и до днес не е изяснено дали то идва от “града Хера, намиращ се близо до колоните на Херкулес”, споменаван от древногръцкия автор Теопомос или пък от римския град Ceritium. Факт е обаче, че градът Херес се намира там, където някога се е намирал мавърският град Шериш. Археологически разкопки свидетелстват, че още по времето на маврите в района се е произвеждало вино.

Още по времето на Хенри I Англия е сериозен клиент и потребител на вината от този регион. През 1530 г. английски търговец бива осъден на шест месеца затвор и значителна парична глоба, защото се опитвал да конкурира местните търговци. През XVIII в. в града се заселват английски търговци и до началото на XIXв. броят им значително нараства. Около 1850г. 40% от внасяното в Англия вино е шери.

Великобритания все още е значителен пазар, въпреки че шерито, подобно на останалите ликьорни вина, е загубило част от популярността си. Една от причините за това е, че през 70-те и 80-те години на XXв. пазарът бива наводнен с нискокачествено вино, което значително уронва репутацията на региона.

Търговията с шери
Търговията с шери се доминира от марките, които принадлежат на големи търговски къщи, много от тях с чуждестранни собственици. Тези къщи поддържат техните bodegas (изби) в Херес и в по-малките градчета Санлукар де Барамеда и Пуерто де Санта Мария. Освен собственото грозде, допълнително те изкупуват и продукцията на лозарите от околността, много от които членуват в кооперативи. Освен това съществува и трета група – на малки, независими производители на шери – almacenistas – които са специализирани в производството на малки, висококачествени партиди.
Сортове
В началото на 19 в. са отглеждани повече от 40 различни сорта грозде. Днес те са ограничени до 3:
- Паломино – най-важният за производството на шери сорт – повече от 90 % от цялата продукция. Паломино е един от тези сортове, родени сякаш за да правят едно-единствено вино – шери. На албариса-почвите около Херез той дава значителния си принос за шери индустрията, докато навсякъде другаде по света като че ли не е способен да произведе дори едно прилично вино.
- Педро Хименес (Pedro Ximenez, използва се съкращението РХ)– според легендата наречен на войника от армията на Карл V Петър Зименс, който донесъл сорта от Германия. По всяка вероятност е точно обратното – сортът е бил пренесен от Андалусия в Германия. РХ се отглежда на песъчливите и глинените почви. След брането гроздето се оставя да съхне на слънце, за да се концентрира захарта в него. Полученото от него вино се използва за подслаждане.
- Moscatel е третият сорт грозде. С малко значение за производството на шери, малки партиди от него се използват за подслаждане.

Видове шери

Има три основни стила шери: Фино, Олоросо и Пало Кортадо. Дали едно вино ще бъде Фино или Олоросо зависи както от природата, така и от винарите. След приключване на ферментацията, през декември или януари след беритбата, всеки един резервоар или бъчва биват дегустирани и класифицирани.

Стилове шери
През годините се е развила пъстра палитра от различни стилове шери, които могат да бъдат причислени към една от трите основни групи: Фино, Олоросо и намиращото се между тях Пало Кортадо.

Фино
Бледо на цвят; леко, чисто и сухо на вкус. Консумира се младо, тъй като след бутилиране бързо губи свежестта си, и охладено – 6-8°С.
- Manzanilla (Мансания) – това е Фино, което е отлежавало в избите на градчето Санлукар де Барамеда. Поради по-студения климат флор-дрождите остават активни през цялата година, а не само през пролетта и есента както в Херез, и придават на това шери по-различен характер. Мансания се отличава с елегантна, леко солена нотка.
- Amontillado (Амонтиядо) – отлежало Фино, чийто флор-дрожди измират на определен етап от отлежаването му. То е по-силно от класическото Фино и може да бъде сухо или подсладено. Амонтиядо има кехлибарен цвят и плътен вкус на ядки. Името му идва от съседния на Херез винарски район Монтия (Montilla).
- Pale cream (Пейл Крийм) – най-младият член на шери-фамилията. Това е Фино, подсладено с концентрирана мъст, с леко тяло и деликатен цвят.

Олоросо
Олоросо е плътно, мощно вино с ръждив цвят и интензивен вкус на ядки, с голям потенциал за стареене. Производителите често коригират вкуса му в съответствие с пазара, на който ще се продава, като например:
- Amoroso (Аморосо) – леко подсладено Олоросо, за което се използва търговското наименование Bristol Milk.
- Cream (Крийм) – Олоросо, което е подсладено чрез прибавянето на вино от сортовете “РХ” или “Москател”.
- Brown Sherry (Браун Шери) – вече като че ли поизлязъл от мода стил - Крийм шери, към което е добавена сгъстена мъст.
- Pedro Ximenez (Педро Хименез) – елегантно десертно вино от Херез, произведено от изсушено на слънце грозде. Може да достигне захарно съдържание от 400г/л.

Пало Кортадо е рядък стил шери, който по аромати е чист като Амонтиядо, но притежава плътното тяло на сухо Олоросо.


Портвайн

portvain.jpg
portvain.jpg (7.67 KiB) Прегледано 1647 пъти
Портвайнът се смята за олицетворение на британското вино, създадено от самите тях за собствения им вкус и пазар.

Още в средата на 14в. е съществувало търговско споразумение между Лисабон, Опорто и Лондон, а по времето на Хенри III британците основават търговски представителства с почти дипломатически статус в Лисабон, Опорто и Виана. Всъщност англичаните винаги са предпочитали френски вина, но когато се намирали във война с французите, се обръщали и към португалската продукция. Трябва да се отбележи, че по това време тя била доста горчива и кисела. Разрешаването на проблема се удало на двама английски търговци през 1678г. В манастира Ламего на реката Дуро, на около 90 км от Опорто, абатът им предложил деликатно, леко сладко червено вино, което било за предпочитане пред всичко сервирано им досега. Абатът им разказал, че преди виното окончателно да ферментира, той добавял известно количество винен дестилат.

За да можело виното да стане търговски продукт, който да преживее транспорта до Англия, трябвало да се намери начин за стабилизирането му. За тази цел, преди товаренето му на корабите, му се прибавяло известно количество дестилат, но доста време след като е приключила ферментацията. Едва през 1730г. се налага практиката на добавяне на дестилата по време на ферментацията и се оформя стилът портвайн, който познаваме днес.

Любопитен факт: макар и смятан за британска напитка, огромна част от портвайна, особено по-леките стилове, се консумира във Франция.

Портвайн стилове
Съществуват различни стилове портвайн в зависимост от тяхното качество и технология на производство, както и в зависимост от това, дали се касае за продукт от една реколта или за купаж от различни реколти. Отлежаването протича за по-дълъг или по-кратък период от време в бъчва или в бутилка.

Най-важните стилове портвайн, започвайки с трите най-леки и непретенциозни стила, са:

White Port – произведен от бяло грозде. Отличава се със златист цвят и по принцип е почти сух или сладък – етикетът трябва да дава информация за това. White Port няма реколта, отлежава в бъчва и е около 2-3 годишен.

Ruby Port – младо, плътно вино от различни реколти, отлежавало в бъчва, обикновено се продава след 3 годишно отлежаване. Някои висококачествени вина с надпис “Reserve“ на етикета са отлежавали приблизително 6 години.
Tawny Port – предлага се в различни качествени степени.
- В най-лекия си вариант Tawny Port представлява комбинация от Ruby и White Port, която в чашата се разпознава по розовеещия кант по края на течността.
- По-качествените Tawnys се развиват едва след по-дълго отлежаване в бъчва. Отличават се с мекота и загладеност и с ръждиво червен кант на течността в чашата.

Tawny Port с обявена възраст – Според португалския закон портвайнът може да бъде етикетиран само като 10, 20, 30 и над 40-годишен. За да има право да получи такъв етикет, търговецът трябва да докаже, че в склада си има достатъчно количество вино от тази реколта и че характерът на виното отговаря на обявената възраст. Обявената възраст е по-скоро средна отколкото минимална стойност. Етикетът трябва да носи годината на бутилиране и да посочва, че виното е отлежавало в бъчва. Това са най-фините и висококачествени Tawny Ports и най-добрите от тях се числят към елита на региона. Те не образуват утайка, следователно нямат нужда от декантиране. След отварянето им трябва да бъдат консумирани в рамките на няколко седмици.

Vintage Character Port – комбинация от висококачествени вина от една или няколко реколти, която преди бутилирането е отлежавала до 5 години в бъчва. Виното е с мощно тяло и с богат плод и може да бъде консумирано веднага след бутилирането му. Среща се все по-рядко.

Crusted Port – Доскоро този британски специалитет не е признаван за самостоятелен стил в Португалия. Става въпрос за висококачествен Ruby Port, който се бутилира млад и образува утайка (crusts), докато отлежава в бутилката. Трябва да се декантира.

Late Bottled Vintage Port (LBV) – това е вино само от една реколта или година, която не е необходимо да е “декларирана” година (виж Винтидж Порт по-долу). Преди бутилирането отлежава между 4 и 6 години в бъчва. Днес се среща предимно стилът, който отлежава 6 години, бутилира се готов за консумация и няма нужда от декантиране. Етикетът на LBV-Порт трябва да указва както годината на бутилиране, така и тази на реколтата. Трайността му след отваряне е няколко седмици.

Colheita Port (Колхейта Порт) – висококачествено вино от една реколта. Отлежава в бъчва до непосредствено преди продажбата му. Минималният срок за това е 8 години, но практиката показва значително по-дълго отлежаване. При този стил всъщност става въпрос за много фин, отлежал Tawny-портвайн, който няма нужда от декантиране. Освен реколтата, на етикета трябва да се отбележи, че виното е отлежавало в бъчва и кога е бутилирано. Колхита-портът е високо ценен от португалците.

Vintage Port – Едно от най-дълголетните вина на света. Винтидж портът представлява изключителен продукт от една специална година, произведен от най-добрите лозя и бутилиран още докато е двегодишен. Плътният, интензивен и богат на танини Винтидж порт се развива бавно и достига най-добрата си форма след минимум 20 години. Образува значителна утайка и трябва да бъде декантиран. След отварянето му трябва бъде консумиран в рамките само на няколко дена.
Всяка изба или търговска къща сама решава коя година да обяви за декларирана реколта. Не винаги има единодушие по въпроса. Така например някои търговски къщи са обявили за декларирана реколта годините 1982 и 1983, други – само 1982. За 1985 е налице почти повсеместно единодушие.
Други декларирани реколти са 1994, 1997 и 2000.

Single Quinta Vintage Port – Тези висококачествени вина са продукти на една единствена изба (quinta) и обикновено най-престижните й. Подобно на Винтидж порт и те не се произвеждат всяка година. Обикновено са от реколти, които не са били толкова добри, че да бъдат официално декларирани. Независимо от това, тези вина се отличават с много високо качество, а производителите обикновено са най-реномираните изби в региона. Single Quinta Vintage Port отлежават докато достигнат относителна зрялост.

vinoto.com

Изкуството за познаваш виното - сомелиерството:

somelier.jpg
somelier.jpg (7.27 KiB) Прегледано 1647 пъти
Думата сомелиер има френски корен и идва от френската дума SOMMELIER (сомьолие).
Дефиниция на думата « sommelier » според речник “Petit Robert”: от 1316 г. това е лицето, което отговаря за масата и провизиите в една къща или общност; от 1812 г. това е лицето, което отговаря за избата и вината в ресторант.
Аналог за нея няма в нито един от европейските езици, както и в други езици по света. В различни публикации и преводи се изписва като сомалиер, сомалие, сомелие, използва се като синоним думата виночерпец.
Една от основните способности на сомелиера, която е задължителна за неговия професионализъм е да умее професионално да дегустира. Да умее да дегустира не означава само да разпознае виното, годината или района на производството му, тъй като това е последната степен на дългия път, който (за да бъде извървян), изисква години опит и множество дегустации. Сетивният анализ включва сетивните органи, и по-специално тези за външен вид, мирис и вкус (евентуално и допир). Затова е важно човекът, който дегустира, да е истински квалифициран дегустатор, обучен в използване на сетивата си като работен инструмент.

somelier1.jpg
somelier1.jpg (11.88 KiB) Прегледано 1647 пъти

Важно е обаче дегустаторът съзнателно да следва норми на поведение, които му позволяват да изгради своята преценка по най-обективен начин. Преди да пристъпи към дегустация, той не трябва да приема субстанции със силен вкус – мента, кафе, подправки, ароматни треви и т.н., да не пуши и да не използва силни парфюми. Пушекът потиска сетивните възможности на индивида, докато парфюмите и силните аромати могат да повлияят на обонятелните и вкусовите фази на дегустацията.
Сомелиерът трябва много добре да познава лозето, от което е направено виното.Трябва да знае всичко за виното - производство, какво съдържа виното, как е направено и т.н. Трябва да е запознат много добре с храната в ресторанта, останалите напитки предлагани в менюто, а също така и как се пуши пура, марки и видове пури.
tweety
 
Мнения: 348
Регистриран на: 15 Ное 2011, 10:04

Re: Вино и здраве

Мнениеот ДжЪз » 12 Дек 2011, 12:00

Страхотна тема! Аз съм почитател на домашното червено вино, ако в възможно мавруд. Някой знае ли нещо за историята на този сорт вино? :?:
Аватар
ДжЪз
 
Мнения: 33
Регистриран на: 07 Дек 2011, 13:35

Легенда за Мавруд

Мнениеот delinda » 12 Дек 2011, 12:52

Било много отдавна. По времето на хан ювиги
Тервел. Млад момък тръгвал новобранец в ханската
войска. На изпроводяк майка му му дала една
манерка с вълшебно питие и му заръчала, ако по
време на битка се уплаши, да отпие от него и
страхът ще премине. Не щеш ли, в скоро време
войската тръгнала на поход срещу византийските
легиони. В разгара на битката нашия момък бил
сред най-смелите, няколко пъти спасявал хана от
сигурна смърт. След края на битката, щастлив от
победата, ханът потърсил младия смелчага.
Намерил го тежко ранен сред купчина мъртви
ромеи. Слязъл ханът от коня, коленичил до
младежа и го попитал:
-Млади момко, за пръв път влизаш в битка,
наборите ти се изпоплашиха, а ти беше по-смел от
повечето ветерани. Откъде ти дойде такава
смелост?
-Хане ювиги,-казал момъкът - когато тръгвах на
сбор, майка ми ми даде тази манерка с вълшебно
питие. Каза ми да отпия от него, ако се уплаша.
Така и направих. Ето, опитайте го.
Ханът отпил една глътка, по тялото му се
разляла приятна топлина, мозъкът му се прояснил
и усетил прилив на неподозирани до този момент
сили. Усмихнал се, положил ръка на челото на
умиращия и го попитал как се казва.
-Името ми е Мавруд, ювиги! -бил отговорът.
-Нека от днес тази вълшебна напитка носи
твоето име, войниче, да могат и бъдните
поколения да си спомнят за теб и твоята смелост!
И така, от поколение на поколение се разказва
легендата за Мавруд, а аз я записах за вас, за
да се помни во века!

Това открих аз ;)
Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.
Аватар
delinda
 
Мнения: 217
Регистриран на: 16 Сеп 2011, 09:11

Re: Вино и здраве

Мнениеот tweety » 12 Дек 2011, 16:17

ДжЪз написа:Страхотна тема! Аз съм почитател на домашното червено вино, ако в възможно мавруд. Някой знае ли нещо за историята на този сорт вино? :?:

За Мавруда може да се пише много и все да не е достатъчно.
Мавруд е стар български винен сорт грозде разпространен предимно в районите на Асеновград, Пловдив и Първомай. Райониран е в Южнобългарския лозарски район. Мавруд е много късен винен сорт. Гроздето узрява през първата половина на октомври. Лозите имат силен растеж, добра родовитост и среден добив. Сравнително устойчив е на гниене. Гроздето се използва за получаване на висококачествени червени трапезни и десертни вина, които развиват качествата си при стареене.
tweety
 
Мнения: 348
Регистриран на: 15 Ное 2011, 10:04

Re: Вино и здраве

Мнениеот Genoveva » 12 Дек 2011, 20:57

Всяка вечер спазвам един и същ ритуал- чаша вино преди лягане. Виното е много добър антиоксидант, а също така подпомага работата на сърцето. Моят избор за вино е- Каберне Савиньон, което винаги сервирам със различни сирена - бели, пушени или меки. Така, че наздраве !
Genoveva
 
Мнения: 130
Регистриран на: 19 Окт 2011, 20:50

Re: Вино и здраве

Мнениеот valiart » 12 Дек 2011, 22:46

Обожавам червено вино, любимото ми е Мерлo - IN VINO VERITAS ;)
Аватар
valiart
 
Мнения: 1138
Регистриран на: 18 Окт 2011, 12:24

Re: Вино и здраве

Мнениеот pasta » 15 Дек 2011, 15:55

Единствения алкохол , който пия е вино :)
pasta
 
Мнения: 142
Регистриран на: 09 Дек 2011, 11:37

Re: Вино и здраве

Мнениеот southern_sun » 15 Дек 2011, 16:52

Лятото предпочитам бяло охладено вино, а за зимата червено с дебели мезета :lol: :lol: Статията си я бива, обзалагам се, че ако отидете на ресторант много малко хора ще знаят какво е сомелиер и за какво стои там.
southern_sun
 
Мнения: 1182
Регистриран на: 31 Мар 2011, 21:36

Re: Вино и здраве

Мнениеот valiart » 16 Дек 2011, 12:54

southernsun написа:Лятото предпочитам бяло охладено вино, а за зимата червено с дебели мезета :lol: :lol: Статията си я бива, обзалагам се, че ако отидете на ресторант много малко хора ще знаят какво е сомелиер и за какво стои там.


Повечето хора у нас почти нямат представа какво е то сомелиер, а ресторантите, които разполагат с такъв са колкото пръстите на ръката ви. Така че ако зададете въпроса от заглавието в български ресторант, най-много да ви помислят за непоправим сноб. Или за чужденец. На Запад тези специалисти не са символ на изключителен лукс, а по-скоро на качество. Двете понятия не са равнозначни. Сомелиерството е висш пилотаж в ресторантското обслужване, и по-точно в сферата на виното.
Сомелиерът е човекът, който:

* Трябва да усети какво вино бихте желали, дори и ако вие самият не знаете;

* Трябва да може да препоръча най-добрата храна за съчетаване с избраното вино или обратно – ако вече сте избрали храната, той трябва да ви препоръча перфектното за нея вино;

* Трябва да бъде добър психолог. В сомелиерството е много важно да „усещаш“ клиента – характера му, вкуса му и социалния му статус, разбира се, за да можеш да препоръчаш правилното вино на правилната цена;

* Трябва да има солидни познания за храните и съчетването им с вина. Не става дума за „риба и бяло вино“. Говорим за конкретни сортове, реколти, региони и брандове;

* Трябва да е безупречен в ритуалите за сервиране на вино;

* Трябва да познава етикета на пурите и прилежащите им питиета. Всъщност трябва да познава детайлно всички спиртни напитки;

* Трябва да умее да съставя балансирана винена листа, която да отговаря на стила и вида на заведението;

За скъпите и реномирани ресторанти в цял свят е въпрос на чест и престиж да имат сомелиер не само защото това им носи имидж, но и защото именно сомелиерът е този, който може да превърне вечерята в неповторимо удоволствие и да повиши продажбите на вино.

И сега малко реклама:)))) Къде у нас има сомелиери?

У нас е трудно да срещнеш такъв специалист. Изключение са няколко по-скъпи и класни ресторанти. Може би най-популярното място е ресторантът на хотел Мусала Палас във Варна, където работи Любомир Стоянов – може би най-известният български сомелиер, както и в ресторант “Веритас”. В София това са ресторантите “Чепишев”, “Сомелиер”, ”Тополите”, „Лозенец“, „Пасторант“ и може би още един два. Дори в петзвездните хотели от международни вериги в София няма такива специалисти. В Пловдив сомелиер има в ресторанта на хотел „Хеброс“. В Благоевград – винарна „Вароша“. Със собствен сомелиер разполага и винарска изба „Росеново“, близо до Бургас.
Аватар
valiart
 
Мнения: 1138
Регистриран на: 18 Окт 2011, 12:24

Re: Вино и здраве

Мнениеот Finger » 30 Дек 2011, 11:33

Как да изберем виното за празничната трапеза?

изтеглен файл (5).jpg
изтеглен файл (5).jpg (7.64 KiB) Прегледано 1600 пъти
Разбира се на първо място поставям, червеното вино тъй като носи със себе си празничността и се връзва идеално с повода - посрещането на Нова Година. Никога не забравяйте, че червените вина се сервират с червени меса - телешко, свинско и дивеч.Ако обаче сте решили да посрещнете празника в планината, чаша червено вино след разходката по снега ще ви сгрее и ще ви върне живителните сили.
Но нека да обърнем внимание на сортовете вина и с какво блюдо се сервират:

-
изтеглен файл (6).jpg
изтеглен файл (6).jpg (11.34 KiB) Прегледано 1600 пъти
както вече споменах ястията от свинско месо идеално прилягат на червено вино от сортовете Каберне Совиньон и Мерло, които имат по-мощно тяло. Изберете по-стари реколти, но не много, ако искате виното да е по-елегантно и реколта 2010, ако искате по-младо и свежо вино.

-
images (32).jpg
images (32).jpg (14.06 KiB) Прегледано 1600 пъти
по леките меса можете да сервирате с по- леки вина. Това се налага тъй като виното не бива да бъде богато на танини, за това изберете бяло вино или розе.
Запомнете , че виното винаги трябва да е в хармония с храната, с която ще го консумирате за това можете да впечатлите гостите си с един чудесен избор на вино Пино Ноар. Не забравяйте, че белите вина и розето се сервират с рибни ястия или различни видове сирена. За това не разочаровайте гостите си с бяло вино Братя Минкови и свинска пържола.


images (33).jpg
images (33).jpg (8.83 KiB) Прегледано 1598 пъти

И специално за домакините - направете си дневник на вината, които сте пили някога и са ви направили най-силно впечатление. Така ще ви е по- лесно при следващия си избор.
И още нещо - не забравяйте, че хубавото вино се сервира в хубави чаши!Е наздраве!
Finger
 
Мнения: 138
Регистриран на: 07 Дек 2011, 11:48

Следваща

Назад към Гювеч

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron