Еднакво или индивидуално се отнасяме към всяко едно дете в семейството?

[Snejna]

И аз си мисля, че може да има нещо такова и да си има отделно занимание, което нещо не иска да го споделя. Поговори с нея какъв е проблемът, а може и да е нещо съвсем просто и вие наистина несъзнателно да я игнорирате, или да правите нещо, което не ѝ харесва. Трудно ще е, ако отговаря в чисто женски стил "Нищо".

[Harmony]

Момичето е вече голямо, досега е свикнала цялото внимание да е за нея. Уж се дразнят като им досаждаме с въпросите и прекаленото обгрижване, но усетят ли, че вече не е така, започва да им липсва и да ревнуват. Аз бих поговорила с нея и я включвала в грижите за бебето. Може да се дърпа в началото, но тъй като са на настроения, няма да се изненадам, ако мине на друга вълна и насочи вниманието си другаде.

[Mon_ton]

Явно трябва постоянство и молене, гледане с добро око, а защо не пробваш да ѝ даваш някаква награда, ако ти помага добре с грижите за бебето, това ще я стимулира да бъде по-мила, макар и след като си я подкупила.

[svilen69]

Мнениеот Rali_hr » 27 Сеп 2016, 09:38

Не знам, аз съм прекарвала доста време в интернет и подобни ...

На колко години сте ? Трябва да се има в предвид, че малките деца са много чувствителни някой момчета дори са по чувствителни от момичетата, други пък не им се отразява толкова но дори и на тях ако няма ограничение ще привикнат и им остава за цял живот. Ние се принудихме да прекъсваме интернета през нощта като махаме модема и всички устройства на които има игрички и слава Богу подобри си успеха в училище и поведението. При нас беше явно т.к. беше отличен ученик а заради игричките стана разсеян, неадекватен и посредствен ученик. Но сте права че само с ограничения не се решава проблема, това е временно решение и детето трябва да се насочи към полезни интереси напр. четенето и играенето на шах променят коренно мисленето на детето то става съсредоточено, започва да анализира и да се задълбочава, докато играенето на компютърни игри прави мисленето импулсивно, повърхностно и като играе по дълго време заради умората почва да губи по лесно и това ги дразни много т.к. децата искат все да печелят. На тази възраст ( 11 г. ) трябва много да се чете на децата, ако имат възможност родителите или бабите и дядовците да им четат за да им вдъхнат любов към книгите и чететнето.

[penny]

В тази възраст ми прави впечатление, че много бързо от кротки деца се превръщат в гневни и силно дразнещи се от почти всичко. Трябва да им се намира нещо, с което да се занимават и да изкарват агресията си. Спортуването върши чудесно тази работа. Опасявам се, че при такава голяма разлика, каквато има между децата ви, занимаването с бебето може да натяга обстановката, нищо, че е момиче и би трябвало да й е интересно. Зависи и от самото дете, разбира се.

[Elica]

Ако от рано не спортуват, на 11 години чакайте да ги накарате да се занимават с нещо.. :) По-скоро ще мине тоя период, когато момичето си нагласи хормоните и аз мисля, че се дължи всичко на хормони.

[dessiblond]

Имах една съседка, чиято дъщеря беше на 12-13 години, когато се появи второто дете. Момичето много й помагаше и бързаше да се прибере при бебето. Те си знаят дали винаги и как е било вксъщи, но отстрани така изглеждаше .

[Ваня Стойчева]

Мисля, че се преминава през няколко фази - когато детето е мъничко, ти трябва да си родител, когато стане на 5-6 почваш да му бъдеш повече приятел и по-малко родител, покриваш нуждите му, но изграждаш вече духовната връзка между вас, докато на около 14 ставаш отново родител, ако искаш да успееш да спасиш детето си от външния свят, на около 17 почваш да преминаваш плавно в графа приятели и там оставаш за цял живот, ако успееш. Най-трудно е да успееш да балансираш в тийн годините да бъдеш авторитет, строг и да не губиш доверието, което си изграждал предишните 10 години.

[Pipilota]

Абе не може без родителите да вземат активно участие в грижата за децата си. Те са точно тези, които ще ги направят хора, защото всяко едно нещо, което се случва около тях е от огромно значение.

[Snejna]

Рядко се намира човек, който да каже, че на 100% е доволен от родителите си и е удовлетворен от техните грижи. Всички се опитваме да дадем повече на децата си, но в наши дни, не съм много сигурна, дали наистина успяваме да го направим, или повече компенсираме от липсата на желание за истински грижи..