Еднакво или индивидуално се отнасяме към всяко едно дете в семейството?

[Lollipop]

Ако престанем да мислим, че утре ни е обещано и решим да направим децата си щастливи днес и сега, то със сигурност ще станем по-добри родители от нашите, защото ние ще крадем техните идеи от нашето детство и ще ги променяме все повече и повече! :)

[Kaya]

Ентусиазъм ни липсва, за да сме по-добри от родителите си, често сме същите, или дори по-лоши.

[Rali_hr]

Ентусиазъм ни липсва, за да сме по-добри от родителите си, често сме същите, или дори по-лоши.

Много оправдания можем да си намерим, защо не сме добри родители. Но всеки, който може да се погледне, може да открие и грешките си и да ги поправи, ако мислим, че защото детето ни вече е на 10 е късно да създаваме близост с него, да преживяваме някакви наши си специални мигове - това е лъжа, никога не е късно да се създаде връзка между нас!

[Локумът]

Всички си мислим, че сме по-добри родители, от нашите,но грешките излизат наяве като поостареем малко и видим какво сме направили от децата си.

[zagrijena]

Когато се появят проблеми, които ни е трудно да решим и не знаем как да постъпим, неизбежно се питаме дали сме добри родители и дали правим всичко както трябва. Като мине зорът и се успокояваме и се радваме на безоблачните дни.

[rabotnata pchela]

не знам вие къде и как сте пораствали, но ние на по 15 години пиехме повече, отколкото пием сега. И трева пушихме и цигари и по кафетата висяхме и в час не влизахме по цял ден и какво ли не.. :) не сме били по-различни, е с тая разлика, че нас като не ни кефише някой не го пребивахме, както сега, а по-скоро го игнорирахме.
Това, което мен лично ме притеснява е изключително лесния достъп до различни наркотици, което е много кофти! Айде , да се пуши по някой джойнт, как да е,но по-сериозни неща хич не подкрепям. При нас пубертета ще ни удари скоро и не ми се мисли направо. Но е важно и всичко това зависи от родителите. Спомням си за някакъв случай, когато момичета се сбиват нещо си блабла и бащата разправя после пред камерите "Ами какво да я напрвя, тя е буйна", как така какво,ограничаваш, ограничаваш и това е.

[Kaya]

Имам две деца, едното е на 15 другото е на 2 години. Момиче и момче съответно. Понякога карам дъщеря ми да се грижи за брат си, докато отида да свърша нещо или ако съм на работа извънредно. Тя се справя добре, само че се оплаква много, че постоянно съм я карала да се грижи за брат си. но не е ли нормално, след като е по-голяма да мога да разчитам на това, че може да полага грижи за брат си, не разбирам кое и какъв е проблемът? Нали за това е кака, да помага и да се грижи за бебето, мои приятелки са приемали сестрите си като втора майка. Какво лошо има, не разбирам защо толкова се оплаква, мъжът ми също подхвърля, че не е работа на дъщеря ни да гледа малкия. Според малката постоянно и вкъщи и навън тя трябва да ходи след брат си, докато аз "си пия кафето"... Кой е правия и кой кривия?

[Rali_hr]

Дъщеря ти е напълно права да ти се сърди. Тя няма вина за това, че вие сте решили да имате още деца, за да й стоварваш на нея задължения по отглеждането на детето. Ако го правиш, това трябва да е регламентирано и тя да получава нещо насреща, било то повече джобни, разрешение за нещо, което иска силно, или какъвто и да е вид бонус от това, че тя гледа братчето си. Да, семейство сте, да някой път може да ви се наложи, само че не трябва да се налага постоянно, както май се случва при теб. Дъщеря ти трябва да си изживее тийн годините, а не да бъде майка, защото сега ще си вземе "дозата" от родителството и след години може и да не се навие да има деца дори, само защото е изгледала вече едно.

[Kremiliya]

Мисля, че това е напълно нормално, когато е по-голямо детето, трябва да се грижи за малкото детенце и в това няма нищо лошо, всички големи каки сме се грижили за малките си братя и сестри! И това е напълно нормално.

[rabotnata pchela]

Не и не мисля, че изобщо трябва да се прави нещо такова, ако ще искаш да ти гледа другото дете, трябва да получава заплащане, адекватно на детегледачка, така, както ти получаваш заплата за това, че се лишаваш от приятните занимания, за да ходиш на работа.
Детето с нищо не е виновно, че вие имате друго дете. Както си отгледала първото, така трябва да отгледаш и второто и точка. Аз нямам второ дете, но никога ама абсолютно никога не бих позволила първото да гледа второто и да се чувства длъжно, само защото е по-голямо.
Да за някой друг час на месеца - налага се, може но за повече е престъпление спрямо голямото дете. Виждала съм деца с по 10 години разлика, станали на по 15 вече се вълнуват от гаджета, от други неща, трябва да се мъкнат с малките си братчета и сестричета, защото родителите им казали "като излизаш вземи го", ама то да не излиза на детската площадка, детето си има личен живот, като всеки тийнейджър. Да, за много хора е противно на семейните правила да се плаща за тоя труд, но при положение, че детето има ангажимент, който дори не може да откаже - за разлика от работата да речем, то трябва да получава адекватно възнаграждение за труда си, а всяка една от нас знае, че гледането на дете е труд! И представете си не дай си Боже стане някой инцидент, това малко дете как ще се справи и на кого ще се сърдите после и на кого ще се карате???