Еднакво или индивидуално се отнасяме към всяко едно дете в семейството?

[rony_80]

Никога не съм усещала пренебрежение от страна на родителите ми и винаги със сестра ми сме били наравно - каквото важи за едната, това важи и за другата. Аз също съм родител и не мога да си представя как ще обичам едното си дете повече от другото. Звучи ми абсурдно, но имам приятелка, която беше точно в такава ситуация, защото за брат й даваха всичко, а тя се оправяше сама. А бяхме още деца... Много е тъжно и никога няма да забравя как веднъж бяхме вкъщи и на излизане майка ми ме целуна, и после целуна нея - разплака се милата. Каза на майка, че майка й никога не я е целувала така Така ли трябва да се отнасяш с детето си? Този момент така се е запечатал в съзнанието ми, че сигурно никога няма да го забравя.
Никога, ама никога не бих си позволила да деля децата си! Това за мен е престъпление и нанася тежки поражения върху крехката детска психика

[bebe]

Е хубава работа как да предпочиташ едно дете пред друго просто не мога да си го обясня,що за родители ще са това ?

[сиско]

Все по-често забелязвам това "явление" у родители и се ужасявам. Това има непоправими последици върху детската психика и не проумявам как може да има такива родители. Ние имаме само едно детенце, но съм сигурна, че и още 5 да имам бих ги обичала еднакво и не бих ги делила в нищо!

[Evgenia]

Смятам, че това е недопустима грешка...

[niya_mazova]

Нищо общо няма възпитанието с дома, аз съм се възпитавала основно от грешките на приятелите ми, както и от тези на родителите ми. Била съм заобиколена от хора, които сега не искам да познавам, всичко е до човека! Ако има здравия разум да се поучава, ще го направи, ако има голямо его, което да се опитва да захранва - неуспешно, става поредния нехранимайко, който се чуди къде да отиде да се напие или какво да си дръпне.

[M.Tasheva]

Здравейте, мами!

Това с деленето на децата винаги ми се е виждало невъзможно. Ние ги обичаме и двете, но по различен начин и какво означава да делиш децата, те така или иначе са си отделни личност и не можеш да имаш едно и също отношение към тях!

Опитах се снощи това да обяснявам и на по-голямото ми дете. Как да изкажа това, че не мога да деля децата си, но не са и равни, за да ме разбере правилно?!

Вие делите ли по някакъв начин децата си? Или по-скоро, как успявате да не ги делите, когато те не са едно цяло, въпреки че и двете са твои деца?

[lussy]

Аз не ги деля по друго, освен по постъпки - единия е изкарал шестица, награда, другия четворка - нищо, разбира се не всеки път се случва това. Според мен това е едновременно стимул и повод да му купя нещо, от което има нужда!

[MGB]

Много искам да имам дете, хората казват, че майчинския инстинкт не се проявява, докато не хванеш в ръце детето си, но аз не мисля така, тъй като чувствам, че той проговаря в мен. Но как да отгледам и възпитам дете, което ще расте в псевдокултурата, която се налага, всъщност тя е отдавна наложена, кажи речи след прехода , просто до сега е стриктно следвана. С появата на чалгата не само като музика, но и култура, с филми като Под прикритие, говорим само за родното, не и за чуждите вмешателства, като анимациите на Disney Channel!
Смятам страховете си за напълно реални и основателни, само като се замислиш какво могат да поемат от „модерния” свят децата ни:
1. Безцеремонното пропагандиране на секса във всички негови форми, което до какво доведе - единадесет годишни бременни момичета (българки) и порноклипове пуснати със същите в интернет!
2. Парадиране и желание за скъпи вещи от страна на децата, чийто родители нямат възможността да ги предоставят!
3. Модерно е да пушиш трева и да поемаш през носа всичко бяло пред погледа си!

Не зная дали има смисъл да се изброява по-нататък, тъй като сте наясно за какво иде реч и в каква псевдокултура се възпитават децата ни! Вярно, ти ще дадеш всичко най-добро от себе си, детето ти може и да не познава X Factor и България търси талант, нито пък Под прикритие или чалгата като музика. Проблема идва от влиянието, което оказват другите върху него, за едно дете е неописуемо трудно да бъде различно от останалите и да е гордо с това, защото ще знае, че аутсайдер и ще бъде подигравано за това!

Обяснете ми, майка на пораснали аутсайдери, на деца не поддали се на псевдокултурата в нашата държава, където всичко хубаво е изкривено и обърнато наопаки, как възпитавате децата си в морал и истински стойностните неща, така че сте успели да го запазите човек, а не псевдо такъв?

[николаев]

Единственото, на което можеш да разчиташ след възрастта, в която можеш да му влияеш е съвестта и усета за нея, който си изградила обикновено това остава

[pepa1974]

Сигурно и когато ти си била дете е имало псевдокултура, но щом в семейството се ценят добродетелите и на това се набляга във възпитанието, едва ли опасността е толкова голяма.