Еднакво или индивидуално се отнасяме към всяко едно дете в семейството?

[Jully]

Аз май ги минах този период, но мога да споделя, че проблемите са много сходни, но през призмата на новото време. Употребяват се нови термини и въобще комуникацията е на друго ниво - термини и изразяване. Но общо взето-пари, връзки, купони, как да си по-независим и да правиш какво искаш (сякаш познават света и нищо не ги застрашава).

Точно,темите са същите, само проявата им може да е малко по-различна от обичайната.

[_Лилия_]

Вкъщи сме пред нервен срив с мъжа ми. Децата постоянно се карат. Даже когато играчките са две и са напълно еднакви, пак намират повод за разправия. Пробвали сме с говорене – не помогна. Пробвахме с игнориране – не издържаме на пищенето.
Някой да е минал през такъв критичен период, при това дълъг, за да сподели трикове или съвети?

[sky_100]

Аз бях така с брат ми и продължи мнооого дълго. Имах чувството че никога няма да сме близки. Уж на игра, но така сме се били, че са оставали синини. Майка ми ни гледаше сама, представям си колко трудно й е било. Опитваше се да ни разтървава, все беше в ролята на съдия. Сега осъзнавам колко трудно е било. Та, с него нямахме повече от няколко минути спокойствие. Разликата ни беше 3 години.
Сега обаче сме много близки. В различни градове сме, обаче по празници поне винаги намираме начин единия да гостува на другия със семейството си. И тези кошмарни години вече си ги спомняме с усмивка.
Най-вероятно и при вас всичко ще отшуми с времето.

[Дороти]

Има една книга "Братя и сестри без вражди". Много е хубава - практическа е, няма разпъване на локуми и много теории. Съвети, ситуации. Препоръчана ми беше от психолог, който работи точно с деца и семейства.

[sky_100]

В България е насаждано мнението че трябва. Обаче напоследък се говори вече и за това че голямото дете не е длъжно да го прави. На една лекция за отношенията между братя и сестри психологът каза че това натоварва по-голямото дете. Него никой не го е питал иска ли да има братче или сестриче. Съответно не бива да носи отговорност за чуждите решения. Ако родителят има нужда някой да му помогне за малкото дете, трябва първо да попита голямото дали иска да го гледа, при това не за дълъг период от време.

[sky_100]

Поне вкъщи разликата е космическа - първото е спокойно, уравновесено и търпеливо. Второто е фурия

[Тита]

Искам майка ми просто да ме разбира и да не ме изкарва виновна за всичко на този свят. Нищо друго. Да се опита да ми е приятел, не само родител.

[Влади]

На сестра ми двете са коренно различни - едното кротко, артистично и съзерцаващо. Другото - перпетуум мобиле и много предизвикателно.

[Клер]

Подозирам, че когато им отърва искат да е родителя-фантом, а когато имат от нещо - да е насреща.
Накратко - да е адекватен в присъствието си И по възможност, да не мрънка и мърмори. Това не знам как се постига, обаче

[Малката]

Подозирам, че когато им отърва искат да е родителя-фантом, а когато имат от нещо - да е насреща.
Накратко - да е адекватен в присъствието си И по възможност, да не мрънка и мърмори. Това не знам как се постига, обаче

Горе долу е така наистина, от позицията на тийнейджър го казвам А че се постига трудно го виждам и вкъщи, по нашите.