Еднакво или индивидуално се отнасяме към всяко едно дете в семейството?

[Петя Георгиева]

Нямам второ дете, но съм категорично против. В крайна сметка, ние сме решили, че искаме второ. Голямото дете не е задължено да е съгласно с нашето решение. Пак зависи и от възрастта му. Ако е над 10 години, може от време на време да поема щафетата, при сериозна нужда. Ама иначе - не.

[Valya T]

Колкото и да не искаме да товарим по-голямото дете с подобни задължения, понякога е неизбежно. Нали сме едно семейство, всеки помага, когато и както може. Тук не става дума да гледа малкото с часове, а докато мама или тате имат нещо неотложно да свършат.

[Влади]

Няма лошо от време на време да помага, но не и да се експлоатира като детегледач. Винаги златната среда е най-доброто решение.

[Niya]

Аз съм по-малкото дете и още помня колко трудно ми беше. Все се съревновавах с брат ми, все се чувствах не достатъчно обичана, а сега, като върна лентата назад, нещата са били ок. Детето си е дете, вижда нещата различно. С времето обаче това отшумя и състезанието ми с него приключи. Станахме големи приятели.

[Lady M]

Вероятно искат спокоен, доверяващ им се и забавен родител. Поне аз много исках моите родители да са по-забавни, но уви - малко сухари си падаха. Обичаха ме, просто нямаха чувство за хумор

[Бистра]

Моите родители са спокойни и уравновесени хора, което ми се отрази много добре през пубертета. Може би това е най-важното за един тийнейджър.

[Мики Маус]

Тъй като ми предстои да ставам баща, почнах да се замислям над неща, които до момента не са ми минавали през главата. Например въпросът: момче или момиче се отглеждат по-лесно? Не че можеш да си избираш... От какъвто и пол да е детето, все ще му се радвам. Само да е живо и здраво! Интересувам се, за да бъда психически подготвен, когато това стане. Вече разговаряме на такива теми с приятелката ми и с наши приятели, които имат деца – и момченца, и момиченца... Да ви кажа, никой не си признава, че му е лесно, но пък и не се оплакват чак толкова... Но все пак според мен би трябвало да има разлика. Да речем, момчетата са по-непретенциозни към дрехи, храна, но пък са по-буйни, докато момиченцата са по-кротки, но пък по-кокетни и взискателни... И не става въпрос само за парите, но и за възпитанието... Ей такива работи си мисля... Какво ще кажете? Вашите наблюдения какви са?

[Елена Стоянова]

Имам момиченце и не мога да се оплача, че до сега ми е създавала някакви кой знае какви проблеми, освен понякога здравословните, разбира се. И като малка беше кротко бебе. Сега също не е капризна или суетна... Всъщност мога да кажа, че е доста здравомислещо и сериозно дете. Според мен е въпрос на възпитание и характер.

[Цвети Цветкова]

Моето момченце е вече на 9 години... Доста е буен и понякога ни създава големи грижи, но да ни е жив и здрав! Не се гледат лесно деца, обаче са най-голямото щастие. Аз да си призная исках момиче...

[ganka67]

Моите са две момчета - да са ми живи и здрави. Вече са големи хора и от дистанцията на времето ми се струва, че лесно ги отгледахме... Човек забравя лошите работи. Помни само хубавите. Поне при мен е така. Като че ли много бързо пораснаха момчетата ни... Сега гледаме внуци.