Еднакво или индивидуално се отнасяме към всяко едно дете в семейството?

[Neven498]

Разбирането ти за псевдокултура е доста грешно, поне от моята гледна точка. Един музикален стил или филмови предпочитания не предопределят съдбата и характера на даден индивид. Потисничеството, налагането на мнение и тоталното отричане от дадени неща (например популярните ориенталските ритми, известни като поп-фолк; "чалга" е доста неправилен термин, но това е за друга дискусия) по-скоро мотивират децата да вървят напук, а оттам подхлъзването е лесно.

Ценностите не вървят ръка за ръка с дадена субкултура. За тийнейджърите е нормално да търсят лесен начин за себеопределяне. Най-лесно е чрез музика и филми. Но затова му се казва пубертет - времето за експериментиране и откриване на себе си. Може би и ти все още не си открила истинското си аз.

[qwerryyy]

Ми не знам, според мен не е точно така.Така или иначе разните стилови и музикални неща
не са толкова определящи за развитието и културата. Но работата е там, че не само мятането на гюбеци е проблем, а по-скоро чалгата като култура около нас, момичета на 12г. с тежък грим, абитуриентки с мечта за силикон, млади момичета, танцуващи по пилони в дискотекиет, за да бъдат забелязани от футболист.. ей това е кофти, а не че някой пее "ела ме изяж"

[Neven498]

Ми не знам, според мен не е точно така.Така или иначе разните стилови и музикални неща
не са толкова определящи за развитието и културата. Но работата е там, че не само мятането на гюбеци е проблем, а по-скоро чалгата като култура около нас, момичета на 12г. с тежък грим, абитуриентки с мечта за силикон, млади момичета, танцуващи по пилони в дискотекиет, за да бъдат забелязани от футболист.. ей това е кофти, а не че някой пее "ела ме изяж"

Затова пък след "ела ме изяж", винаги може да смени философията и да мине на по-лек, вегетариански режим...

[Mon_ton]

С две думи - важното е да знаем, че детето ни гледа Не бива да позволяваме да става свидетел и изобщо да живеем в среда, в която не искаме да ни вижда детето, то ни обича и попива всичко, което правим, щастливото дете трябва да вижда щастливи хора!

Е, все пак не е ли нормално да разбира и да вижда, че и родителите му са хора? Има хора, които казват, че за тях е неприемливо детето им да ги види да пият бира дори, това не е ли лудост?!

[rabotnata pchela]

Сега чета една книга за родителството, ми... ще се чуе! Още съм в началото,ако ми хареса ще ви я препоръчам.. Поне да я попреполовя, че да имам позиция, засега не звучи зле, казва се "Мъдрата обич"

[Ваня Стойчева]

Сега чета една книга за родителството, ми... ще се чуе! Още съм в началото,ако ми хареса ще ви я препоръчам.. Поне да я попреполовя, че да имам позиция, засега не звучи зле, казва се "Мъдрата обич"

Чувала съм добри отзиви за нея, но не съм я чела, а и аз май вече съм стара за тази книга, освен да я чета за внуците.

[Lollipop]

Четох, че за развитието на децата няма никакво значение вниманието на родителите и най-вече на майката.

[Pipilota]

Четох, че за развитието на децата няма никакво значение вниманието на родителите и най-вече на майката.

Е това не мога да го повярвам, все пак ние сме точно тези, които се грижим за децата си! Не мога да повярвам, че някой може да твърди такова нещо, супер странно звучи.

[silver933]

Това малко означава, че възпитанието няма никакво значение, което е абсурдно! Майката особено има голямо значение, бащите рядко възпитаваме.

[S_Milenska]

Знаете, много се говори за това, колко е важно да бъдем приятели на децата си, но вече, съвсем нормално за нашата страна - има и противоположна позиция, която е, че не бива да сме приятели с децата си, а само техни родители - строги, със забрани, авторитетни.
В наши дни е толкова трудно да бъдеш родител, а особено родител на тинейджър, че не знам каква е най-правилната тактика. Имам дъщеря, която е близо до пубертета, вече е за 5 клас и не знам как е най-удачния и правилния начин да се държа с нея - повече наказване, повече внимание, повече доверие или повече да я строявам.
Не мога да заема правилната позиция, дали трябва да бъда приятел с нея или да съм ѝ само родител, без да влагам допълнителни тактики и чувства?
Вие как смятате, че е най-правилно? Какви трябва да бъдем с децата си - приятели или родители?