Заболяването представлява пренасищане и интоксикиране на организма с хормони от щитовидната жлеза в резултат на екцесивна секреция, дължаща се на разстройство в невро-ендокринната регулация на жлезата. За България се счита, че заболяването се среща в 0,64 % от населението.
- 1.JPG (13.19 KiB) Прегледано 696 пъти
Рискови фактори отговорни за развитието на Базедова болест са психотравми, инфекциозни заболявания — грип, скарлатина, смущения в ендокриниума по време на пубертет и бременност и др. От значение е и конституционалната предиспозиция. Болестта по-често възниква у индивиди с астеничен хабитус, с повишена емоционалност и реактивност.
Заболяването дава поражения върху нервната и сърдечио-съдовата системи, вътрешните органи, зрението,обменните процеси и др. Протича в различни по тежест форми и има своя картина в различните възрастови групи пациенти.
Симптомите от страна на нервната система и психиката са: Наличие на психична лабилност, лесна раздразнителност, понякога агресивност, съчетани с бърза умствена уморяемост, повишен тонус на вагуса и симпатикуса (дермографизъм), тремор на пръстите, топлинна нетолерантност, сухожилни хиперкинези. Очни симптоми. Голямата част от болните са с екзофталм- уголемени очни ябълки.
- bazedova bolest.jpg (27.04 KiB) Прегледано 696 пъти
Той е резултат от разрастване на ретробулбарната тъкан под въздействие на екзофталмиращата субстанция продуцирана от предния дял на хипофизата. Отношение към екзофлалма има и дълго действащия тиреоиден стимулатор.
Сърдечносъдови симптоми: Патогномоничен белег за болестта е тахикардията. Базедовата болест може
да протича без нарастване на жлезата, без типичната очна симтпоматика, но никога без тахикардия. Пулсо-
вата честота и в състояние на пълен покой е над 90 удара/мин. Обикновено ритъмът е правилен, но в тежки
случаи е налице и аритмия, която трудно се влияе от дигиталисово лечение. Налице е симптомът на Пенде
(Pende) — високо систолично и ниско диастолично налягане, които са резултат на увеличения обем циркулираща кръв и намаления съдов тонус.
Базедовата болест протича в три форми:
а/ лека - пулсовата фреквеиция се движи между 90 и 100 удара/мин. при слаба редукция на теглото и с превалиращи психо-невротични симптоми.
б/ средно-тежка - с пулсова честота между 100 и 120 удара/мин., добре изразени клинични белези, значителна редукция на телесна маса.
в/ тежка — пулсът е над 120 удара/мин., над половината от телесната маса е редуцирана, има тежки увреждания в паренхимните органи.
Лечение: Принципно ползваните антитиреоидни средства са Метизол (30 — 60 мг/24 ч) и Пропицил. Тези
медикаменти действат като пречат на органичното свързване на йода. Едно от предимствата е, че чрез тях се подтиска функцията без да се разрушава щитовидната жлеза. Този вид лечение е подходящо при млади болни с малки по размер щитовидни жлези, като е възможно да се постигне пълна ремисия в около 30 % от болните. Страничните ефекти може да са обриви, фебрилитет (3-4 %) и агранулоцитоза (0,4 %). Последните налагат прекратяване на приема и преминаване към друг вид лечение.Такова може да бъде лечението с радиойод. То е показано само за болни над 45 години, при
противопоказания за оперативно лечение - тиреотоксикоза без струма, тежки паренхиматозни увреждания, рецидив на заболяването след субтотална резекция.
