Споделяте ли вещите и парите с партньора си или не?

[Lana]

У дома забелязвам едно деление, макар и не винаги и постоянно, на "мое" и "твое", което понякога ми се струва странно. Не сме заедно от вчера, живеем заедно от доста време. Мислех си, че е нормално в един момент да сме като едно цяло и да не се делят вещи и тем подобни. Разбира се, тук не става дума за лични принадлежности.
Какво е вашето отношение към собствеността в семейството? Държите ли на неприкосновеността или като мен смятате, че доверието предполага и споделяне на почти всичко в един общ дом?

[РениСто]

Макар да не сме заедно от дълго, по-скоро от няколко месеца, ще напиша как е при нас.
Нещата са мои и твои, ако ми трябва нещо негово, го питам. В същото време не ми харесва да не знам какво става с моите неща. Смятам, че е въпрос на елементарна култура да предупреждаваш, когато вземаш нещо чуждо. Не че ще ти откажат, а от уважение. Ако нещото ми е подарък от него, може да си го брои за свое, за останалото държа да зная. А и така ми беше обяснено още в началото - ТОВА Е МОЯТА КОЛА И аз спазвам "инструкциите", но изисквам същото и от него. Хубавото е че сме на една вълна. Проблем щеше да е, ако не бяхме единодушни.

[Кети cat]

Като се замисля при нас май всичко е общо - котката, кучето, касата, абе...всичко.
Единственото нещо, което е само и единствено мое е мързелуването, което си подарявам от време на време, когато ми дойде в повече всичко

[Бистра]

В един дом има и общи, и лични неща. Споделянето е важно, всъщност, то е в основата на доброто съжителство. Ама пък и всеки от нас е различен и има нужда от своята лична свобода и глътка въздух. Иначе, в един момент, отношенията изгарят или прегарят, както искате го наречете. Незачитането на личната територия обижда другия и винаги създава конфликти.

Според мен лично:
- общи са: бюджетът; повечето домашни вещи (компютър, фотоапарат и т.н.); колата;
- лични са: мобилният телефон; писмата /когато са адресирани само до единия/ и персоналната електронна поща; може би някои шкафове; някои дребни джунджурии - напр. "любимата ми сребърна чаена лъжичка" или някакъв скъп спомен, който пазя ревностно.

[Ilona]

Повечето от нещата са общи, но всеки си има и собствени.
Нямам интерес да чета неговите мейли или смс, а и не е моя работа.
Всеки си има и пари за собствено разпореждане, като при нужда единият удря рамо на другия. Абе има ли разбирателство - мое, твое - няма значение. В смисъл, не става с правила. По-скоро неформални договорки, които се получават с времето.

[maia the bee]

Във всяка връзка човек трябва да умее да съхрани и личното си пространство. Не смятам, че е редно съпругът ти да ти рови в телефона и кореспонденцията. Все пак не сме сиамски близнаци, нали? Всеки си е отделна личност и трябва съумее да запази индивидуалността си. Имам син и отсега го уча, че момичето до него не е негова собственост и че то също си има своя територия. Да се учи отсега.

[Петя Георгиева]

Всичко е общо - и жилища, и вили, и коли, и деца...
Личното пространство обхваща други неща. Имуществото ни е едно, независимо дали е преди или след брака - достатъчно сме го "смесили", а и нали всичко иска поддръжка /от общите пари/.
Е, имам си едни отделни само мои пари, но те са "друга бира"...

[Rossi Ross]

Някои неща са си мои, не обичам никой да ги пипа. Даже и родителите ми. Просто така го чувствам.
Иначе, делим разходи, отговорности, имаме и общи вещи и придобивки. Но личната територия е важна за оцеляването, на която и да е връзка.

[Dust]

Е, щом живеем заедно се предполага, че споделяме повечето си неща. Естествено, личните вещи затова са лични. Но повечето неща са ни общи.

[Ива Тодорова]

Заживея ли с някого, със сигурност ще го правя. Иначе защо въобще ще заживяваме заедно?!