hera_00 написа:Margo написа:Искам да попитам как обаче стои въпроса със депресиите в тинейджърска възраст? Имам тинейджър у дома и никак не е лесно съжителството. Опитвам да се говоря с нея, но не винаги тя е готова за това. Понякога я виждам, че плаче защото се е скарала с гаджето, но не смея да попитам какво се е случило, защото тя веднага заема отбранителна позиция и всичко се проваля. Как най-безопасно да разговаряме с детето в тази възраст за да си бъдем взаимно полезни?
Според мен в такива моменти трябва да влизаме в ролята "приятел" на детето. Това обаче не се получава, като тръгнем да разпитаме на дълго и широко какво се е случило. Трябва съвсем тактично да окажем подкрепата си и да покажем, че сме загрижени. Смятам, че трябва да предразположим детето само да ни каже какво се случва...само да пожелае да говори с нас.
Според мен не трябва да чакаме такъв момент за да влизаме в ролята "приятел", това трябва да се случи много по рано и няма да се налага да те е страх да попиташ, а когато детето има проблем само ще доиде при теб и ще поплаче на теб няма да се затваря само, това го знам от личен опит т.е. по себе си, нашата майка беше невероятен приятел и предимно приятел, няма нещо което да ме е притеснявало да й кажа!А сега вече в пубертета да почнете да се сближавате ще е много трудно, но си струва да направиш всичко възможно особено щом е момиче все пак е по лесно!
Искам да ви попитам Вие колко сте близки? Излизате ли някаде само двете, било то на кафе, покупки, опитайте се да си говорите като приятели в тези моменти а ако ги няма създайте ги, през това време не да разпитвате като детектив
а да и покажете че може да разчита на вас да и покажете, че освен родител можете да и бъдете и най-добър приятел!
Ние с моята майка сме ходили навсякъде, като казвам навсякъде тя ме е вземала с нея и на кръчми и на гости и на покупки и на кафета просто ни беше най-добър приятел!
