Всеки от нас си поставя цели в живота ,малки или големи, всеки се стреми към нещо по своя път.В забързания начин на живот остава ли ни време да се замислим ,ами ако това са последните ни часове ,дали искаме да ги изживеем по тоя начин?Дали материалните неща към които се стремим ,ще имат значение тогава и дали това което правим е в действителност това което искаме? Какво бихте направили за да изживеете последните си дни пълноценно?
Та нали всички искаме да сме обградени от близки и приятели? Всеки иска да е щастлив и обичан.Защо тогава отделяме все по малко време за хората които обичаме и ни правят щастливи? Ето това ще направя аз .Бих поискала прошка от близките си, когато волю или не съм ги наранила .Бих прекарала повече време със семейството си и бих оценила всеки момент с тях.
Жалко е, че само замисляйки се върху това ,че може и да няма утре оценяме малките радости и моментите в които сме истински щастливи,но е все някакво начало.Начало на днешният ми ден в които ,ще живея за мига.А утре? Утре ще си го припомня отново...