екатерина_II написа:Г-жо Иванова,здравейте.
Вие сте ми последната надежда,не знам какво да правя.С мъжа ми сме заедно от около 7год.,6 от които в брак,имаме си детенце на 5 1/2.Всичко вървеше много добре,ние по характер много си пасваме и двамата сме весели,забавни гледаме на живота от към веселата страна и много смях и закачки имаше вкъщи,но преди 1 месец всичко се срина-видях съпруга си с друга жена и в последствие разбрах че е имал връзка от около 3 год.Първоначално когато ме видя той не знаеше какво говори беше уплашен и притеснен,каза че и нея обичал и мен някакви такива.Аз реагирах много спокойно,без драми и изпълнения,говорехме си.Той ме излъга че сега тепърва нещо си започвало че дори нищо са нямали,но в последствие аз прочетох разни писания неизтрити в интернет и разбрах че е било дълга връзка,но проблемна.През всичките тези години аз изобщо не разбрах че е имал връзка не е отсъствал дълго и често от къщи,не е бил затворен,заядлив или нещо подобно,играеше си с детето,помагаше ми смяхме се,забавлявахме се като че ли нищо не е било.Същевременно по писанията разбрах че тя го е подтиквала лекичко да се разведе с мен,но той й казал че инициативата трябва да дойде от него.Сега иска да е с мен,каза че като ме е видял да се отдалечавам и изобщо като съм ги видяла е разбрал че ще ме загуби и се уплашил,казва че ме обича,прегръща ме обикаля ме,но ми е много трудно.Как да забравя приказките които й е приказвал,когато си е мислил че е влюбен.Как да разбера дали е искрен сега,помогнете ми моля ви
Здравейте екатерина_II, разбирам чувствата Ви, огорчена сте, чувствате се излъгана, трудно Ви е да преглътнете, целият Ви свят се е сринал и това е най-нормалното чувство след подобна случка. Всъщност това е така, защото най-много ни боли, когато получаваме болка от хората, които са ни най-скъпи. За щастие обаче сме и склонни да прощаваме най-много на тях. Това, от което ще имате със сигурност нужда е време! Няма как прошката да дойде изведнъж, от раз, първата стъпка ще е да приемете, това, което е станало(което само по себе си не прошка). Да случило се, но то е нещо, което (колкото и парадоксално да Ви звучи) има и положителна страна за вас. Опитайте се да я намерите, да я формулирате, да извлечете ползата за Вас от ситуацията. Препоръчвам ви и консултация с психолог, семеен консултант.