Красимира Иванова - психолог, семеен консултант

[Красимира Иванова]

Здравейте!
Ще се радвам, ако мога да ви бъда полезна, отговаряйки на ваши въпроси свързани с:
- при личностни проблеми - житейски кризи, преодоляване на загуба, безсъние, главоболие, депресивни синдроми, тревоги, страхове, фобии, заекване, справяне със стреса, техники за релаксация и други емоционални разстройства;
- при проблем във взаимоотношенията в семейството и като цяло - с партньор, родители,приятели, колеги;
- трудности при отглеждането и възпитанието на децата;
- детски страхове, опозиционно поведение, лош успех и др.;
- при проблем във взаимоотношенията ви с тях;
- очаквам и въпросите ви свързани с деца със специфични потребности.
Друга област, в която работя активно и в която ще отговарям на въпроси това е емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми. Ще отговарям и на въпроси относно групите за емоционална подкрепа на жени с репродуктивни проблеми в гр. Стара Загора, които се организират и финансират от Фондация "Искам бебе".
Очаквам вашите въпроси свързани с хипнозата и хипнотерапията!

[Даниела Стоянова]

Здравейте, от 4 години сме женени с моят съпруг, но от преди поне 5 правим опити за бебе, но все не се получава. Оказа се, че проблемът е в мен, но това на моят съпруг много ми тежи. Искам да се консултирам с вас по този въпрос как да превъзмогнем този проблем. Доста съм чела по темата и зная, че проблема може да бъде колкото здравословен толкова и психологически. На мен също не ми е леко тъй като ми предстоят много изследвания, а след това инвитро процедура.Надявам се всичко за мине успешно и да имаме чудесно бебе, но ако не се получи...?

[svetleto123]

Здравейте, г-жо Иванова,

Обръщам се именно към Вас, защото смятам, че проблемът е на психическа основа и се надявам да ми дадете подходящ съвет, а той е:
Имам приятел с когото съм от 3 години и много обичам, но често се караме, поради простата причина, че прекалено се увличам по други мъже. Стига ми да видя, че даден човек има симпатии към мен (и естествено аз също го намирам за привлекателен) и веднага се поддавам, без примерно категорично да го отхвърля още в началото, защото съм обвързана. След това съжалявам много, защото не спирам да обичам и държа на приятеля си и не мога без него, и не спирам да се обвинявам колко съм слабохарактерна, но това просто е по-силно от мен. Постоянно си казвам колко важен за мен и приятеля ми и не искам да го наранявам и как ако някой мъж отново ми отправи "влюбен поглед" аз няма да се поддам, но уви-психиката ми не издържа.
Моля Ви, дайте ми съвет какво да правя в такива ситуации, защото вече се мразя, поради това, което съм!

[Красимира Иванова]

Здравейте, от 4 години сме женени с моят съпруг, но от преди поне 5 правим опити за бебе, но все не се получава. Оказа се, че проблемът е в мен, но това на моят съпруг много ми тежи. Искам да се консултирам с вас по този въпрос как да превъзмогнем този проблем. Доста съм чела по темата и зная, че проблема може да бъде колкото здравословен толкова и психологически. На мен също не ми е леко тъй като ми предстоят много изследвания, а след това инвитро процедура.Надявам се всичко за мине успешно и да имаме чудесно бебе, но ако не се получи...?

Здравейте Даниела, трудно ми е да Ви отговоря при положение, че имам 4 реда информация. Може би са единици хората, които имат репродуктивен проблем и това да не им "тежи". Болката от липсата на това, което на този етап е имагинерно е само част от чувствата, които бушуват в телата ви. Това, което мога да Ви препоръчам е да говорите открито със съпруга си за всичко, което чувствате - за болката, за вината, за за страха от неизвестното, за надеждата. Много често двойките с проблем във фертилността, от желание да не се нараняват, спират да си говорят по темата, което пък води до още по-голямо объркване и взаимно нараняване. Поговорете със съпруга си за това, какво точно му тежи има ли нещо, което може да намали напрежението му. Ако пък не можете заедно да намерите решение, не се притеснявайте да потърсите помощ от психолог или психотерапевт, който работи в областта на репродуктивната психология. Освен това, както сте описала, предстои ви да изминете път наситен с много и разтърсващи емоции и чувства и ще е хубаво да има професионалист, който да ви подкрепя, за да се справите по-леко с процедурите. Вече почти във всички големи градове на страната има групи за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми, които са част от националната програма за психологическа помощ на фондация Искам бебе. Участието в групите е безплатно за вас и има възможност за индивидуални консултации при минимални такси. Можете да ми пишете, ако имате нужда от повече информация.
Желая ви сила, кураж и успех!

[Красимира Иванова]

Здравейте, г-жо Иванова,

Обръщам се именно към Вас, защото смятам, че проблемът е на психическа основа и се надявам да ми дадете подходящ съвет, а той е:
Имам приятел с когото съм от 3 години и много обичам, но често се караме, поради простата причина, че прекалено се увличам по други мъже. Стига ми да видя, че даден човек има симпатии към мен (и естествено аз също го намирам за привлекателен) и веднага се поддавам, без примерно категорично да го отхвърля още в началото, защото съм обвързана. След това съжалявам много, защото не спирам да обичам и държа на приятеля си и не мога без него, и не спирам да се обвинявам колко съм слабохарактерна, но това просто е по-силно от мен. Постоянно си казвам колко важен за мен и приятеля ми и не искам да го наранявам и как ако някой мъж отново ми отправи "влюбен поглед" аз няма да се поддам, но уви-психиката ми не издържа.
Моля Ви, дайте ми съвет какво да правя в такива ситуации, защото вече се мразя, поради това, което съм!

Здравейте svetleto123, проблемът който описвате, изисква по-обстойно разглеждане. Със сигурност, за това ваше поведение има причина и съответно начин да се работи с него, но не е възможно това да стане в рамките на този форум. Съвет не мога да Ви дам, защото работата по преодоляването не се базира на съвети а на взаимодействието Ви със специалист, чиято работа е да активира Вашия ресурс да се справите с Вашия проблем по Вашя начин. Потърсете консултация с психолог или психотерапевт.

[vessy81]

Здравейте,
голямата ми дъщеря стана на 7 години, но с всеки изминал ден става все по-неоправляема. Не слуша какво и се говори, не изпълнява елементарни дневни задължения, като ядене, миене на зъби,преобличане... инати се постоянно и всичко прави напук. Опитахме всичко, което се севтихме,нито молбите помохнаха,нито наградите и наказанията. Вече не знаем какво да предприемем, а ни предстои да станем ученици и сме много притеснени какво ще се случи тогава. Моля за някакви идеи как да се справим с проблема.

[лятото]

Здравейте!Пиша Ви по въпрос,който би трябвало да мога да реша сама,но се страхувам да не сбъркам.Става въпрос за дъщеря ми,която е на 15г. и има "гадже" като повечето нейни приятелки.Той е нормално момче,вярно,с много по-висок стандарт на живот от нашия,но до този момент,това не е било проблем.Нашето момиче избягва темата с подаръците,за да не си помислят,че е с него заради парите.така казва тя и ги приема само по поводи,като гледаме,да се реваншираме.Не тава сега ме тревожи.Тук искам да уточня,че почти всичко ми споделя,дори и за целувките.Трудно го приех,но гледам да се чувства подкрепена.Въпросът е,че напоследък се карат по-често ,тя иска той да и обръща повече внимание,а той си излиза и с приятелите,прекарва и повече време със семейството.Тя плача у нас,не го показва пред другите,но и е мъчно.Говоря и,че не си заслужава да плаче,да си излиза с приятелки,да се забавлява,а ако той иска да излиза и с нея.Всъщносг,тя иска за него тя да е на 1 място,а се оказва в действителност,че не е така.Хем искам да не и навреди това на самочувствието,хем да я успокоя,това всъщност не мога да направя и искам Вашата помощ.Мисля,че обясних отчасти проблема,а Вие сигурно разбрахте за какво иде реч.Благодаря предварително за отделеното време!

[екатерина_II]

Г-жо Иванова,здравейте.
Вие сте ми последната надежда,не знам какво да правя.С мъжа ми сме заедно от около 7год.,6 от които в брак,имаме си детенце на 5 1/2.Всичко вървеше много добре,ние по характер много си пасваме и двамата сме весели,забавни гледаме на живота от към веселата страна и много смях и закачки имаше вкъщи,но преди 1 месец всичко се срина-видях съпруга си с друга жена и в последствие разбрах че е имал връзка от около 3 год.Първоначално когато ме видя той не знаеше какво говори беше уплашен и притеснен,каза че и нея обичал и мен някакви такива.Аз реагирах много спокойно,без драми и изпълнения,говорехме си.Той ме излъга че сега тепърва нещо си започвало че дори нищо са нямали,но в последствие аз прочетох разни писания неизтрити в интернет и разбрах че е било дълга връзка,но проблемна.През всичките тези години аз изобщо не разбрах че е имал връзка не е отсъствал дълго и често от къщи,не е бил затворен,заядлив или нещо подобно,играеше си с детето,помагаше ми смяхме се,забавлявахме се като че ли нищо не е било.Същевременно по писанията разбрах че тя го е подтиквала лекичко да се разведе с мен,но той й казал че инициативата трябва да дойде от него.Сега иска да е с мен,каза че като ме е видял да се отдалечавам и изобщо като съм ги видяла е разбрал че ще ме загуби и се уплашил,казва че ме обича,прегръща ме обикаля ме,но ми е много трудно.Как да забравя приказките които й е приказвал,когато си е мислил че е влюбен.Как да разбера дали е искрен сега,помогнете ми моля ви

[Красимира Иванова]

Здравейте,
голямата ми дъщеря стана на 7 години, но с всеки изминал ден става все по-неоправляема. Не слуша какво и се говори, не изпълнява елементарни дневни задължения, като ядене, миене на зъби,преобличане... инати се постоянно и всичко прави напук. Опитахме всичко, което се севтихме,нито молбите помохнаха,нито наградите и наказанията. Вече не знаем какво да предприемем, а ни предстои да станем ученици и сме много притеснени какво ще се случи тогава. Моля за някакви идеи как да се справим с проблема.

Здравейте vessy81, в тази възраст има качествен скок в психичното развитие на детето. Зачетете го). Може би е време да ревизирате вашето отношение към дъщеря си, възможно е тя да има нужда от повече самостоятелност, отколкото вие сте готова да и дадете. Разширете малко границите. Дайте и възможност да избира от няколко конкретни варианта, както за храна, така и за дрехи. Седнете и съставете заедно дневен режим, който да е основно по нейно желание, ако разбира се няма в нещо в него, което да засяга пряко здравето и и което да пречи на задоволяване на Вашите и на Вашия съпруг нужди. Желанието Ви да контролирате детето не е най-правилния подход.

[Красимира Иванова]

Здравейте!Пиша Ви по въпрос,който би трябвало да мога да реша сама,но се страхувам да не сбъркам.Става въпрос за дъщеря ми,която е на 15г. и има "гадже" като повечето нейни приятелки.Той е нормално момче,вярно,с много по-висок стандарт на живот от нашия,но до този момент,това не е било проблем.Нашето момиче избягва темата с подаръците,за да не си помислят,че е с него заради парите.така казва тя и ги приема само по поводи,като гледаме,да се реваншираме.Не тава сега ме тревожи.Тук искам да уточня,че почти всичко ми споделя,дори и за целувките.Трудно го приех,но гледам да се чувства подкрепена.Въпросът е,че напоследък се карат по-често ,тя иска той да и обръща повече внимание,а той си излиза и с приятелите,прекарва и повече време със семейството.Тя плача у нас,не го показва пред другите,но и е мъчно.Говоря и,че не си заслужава да плаче,да си излиза с приятелки,да се забавлява,а ако той иска да излиза и с нея.Всъщносг,тя иска за него тя да е на 1 място,а се оказва в действителност,че не е така.Хем искам да не и навреди това на самочувствието,хем да я успокоя,това всъщност не мога да направя и искам Вашата помощ.Мисля,че обясних отчасти проблема,а Вие сигурно разбрахте за какво иде реч.Благодаря предварително за отделеното време!

Здравейте лятото, от това което сте написал/а разбирам, че искате съвет как да помогнете на дъщеря си да се чувства по-добре. В ежедневието си, ние хората сме склонни да даваме опора и утеха на наши близки, познати, приятели... . Най-често обаче правим това по най-неработещия начин като отричаме или омаловажаваме чувствата им.. Човекът до нас ни казва "Боли ме!" или "Тъжно ми е!" или "Страх ме е!" и ние отговаряме "Не трябва да те боли, да ти е тъжно или да те е страх! Позабавлявай се и ще ти мине!" или "Трябва да не ти пука!" или "Хайде остави тези чувства за слабите!" Нямам и идея как всъщност подкрепяте дъщеря си, но най доброто, което можете да направите е да я слушате. В семинарите ТУР едно от уменията, които се усвояват се нарича активно слушане и представлява слушане с разбиране, без да се дават съвети, напътствия и насоки. Без да се опитваш да казваш на човека срещу теб как да се чувства и какво да прави. Активното слушане е изключително ефикасно, когато е налице силна емоционална възбуда и спомага за спад на напрежението у събеседника. т.е когато дъщеря Ви плаче, поплачете с нея, когато иска да Ви сподели - изслушвайте. Колкото до самочувствието, мисля че Вие като родител имате решаваща роля в изграждането му. Малко вероятно е фактите, които сте споделил/а да имат отношение към него.С това отговорих на Вашите въпроси. А взаимоотношенията на дъщеря Ви с нейния приятел бих могла да коментирам, ако тя самата ми пише и зададе конкретен въпрос.