reisi написа:Здравейте приятели,имам куче кангал, съпругат ми го подари най вероятно с цел да запълни макар и една малка част от празнината която изпитвам от липса на дете.Вече е на 4 години,и действително бяхме много щастливи.Всичко ми беше позволено от него с исключение на храната.Веднъж като му я дам,трябваше да се отдалеча иначе става опасно.Разбира се аз го правех,но два пъти без да искам допусках грешка,първия път ме захапа,втория не можа защото беше вързан.Тъкмо бях забравила тези инциденти и си живеехме щастливо,една вечер се приближих докато ядеше,изръмжа ми и аз идиотката вместо да се отдалеча леко го ритнах,ядосах му се,защо ми ръмжи,та нали аз му давам храната.Това което последва не го пожелавам на никой.Не беше вързан,нахвърли ми се на два пъти ,може би щеше да продължи но от виковете ми дойде комшията.Ръцете ми бяха нахапани на няколко места,добре че ги поставих пред гърдите и лицето си.Беше ужасно!Кажете ми как мога да продължа да живея с тази картина пред очите ми без да се разделя с него.Вече не е същото,той забрави но аз не мога!
reisi написа:Благодаря на всички за съветите.Аз живея в Турция,българка съм,съпругат ми е турчин.Кучето Кангал в Турция е на голяма почит и уважение. Пази овцете от вълците,за целта овчарите им режат ушите и на врата им слагат железен нашийник със шипове,по нищо не им отстъпва,голямо,силно, здраво,умно,невероятно уверено в себе си.А когато е за пазач на къща,безпределно верен на стопанина,но в случая най вероятно съпругат ми е за него стопанина,патрона а аз негова приятелка–член от глутницата.Нито мога да забравя това което направи с мен,нито очите му пълни с обич.Ако го видите сега колко е нещастен,чувства всичко което аз изпитвам.
reisi написа:Здравейте приятели,имам куче кангал, съпругат ми го подари най вероятно с цел да запълни макар и една малка част от празнината която изпитвам от липса на дете.Вече е на 4 години,и действително бяхме много щастливи.Всичко ми беше позволено от него с исключение на храната.Веднъж като му я дам,трябваше да се отдалеча иначе става опасно.Разбира се аз го правех,но два пъти без да искам допусках грешка,първия път ме захапа,втория не можа защото беше вързан.Тъкмо бях забравила тези инциденти и си живеехме щастливо,една вечер се приближих докато ядеше,изръмжа ми и аз идиотката вместо да се отдалеча леко го ритнах,ядосах му се,защо ми ръмжи,та нали аз му давам храната.Това което последва не го пожелавам на никой.Не беше вързан,нахвърли ми се на два пъти ,може би щеше да продължи но от виковете ми дойде комшията.Ръцете ми бяха нахапани на няколко места,добре че ги поставих пред гърдите и лицето си.Беше ужасно!Кажете ми как мога да продължа да живея с тази картина пред очите ми без да се разделя с него.Вече не е същото,той забрави но аз не мога!
reisi написа:Благодаря на всички за съветите.Аз живея в Турция,българка съм,съпругат ми е турчин.Кучето Кангал в Турция е на голяма почит и уважение. Пази овцете от вълците,за целта овчарите им режат ушите и на врата им слагат железен нашийник със шипове,по нищо не им отстъпва,голямо,силно, здраво,умно,невероятно уверено в себе си.А когато е за пазач на къща,безпределно верен на стопанина,но в случая най вероятно съпругат ми е за него стопанина,патрона а аз негова приятелка–член от глутницата.Нито мога да забравя това което направи с мен,нито очите му пълни с обич.Ако го видите сега колко е нещастен,чувства всичко което аз изпитвам.
Назад към Ветеринарна медицина
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта