Част 4- Казийски, мръсник такъв – изсъска Борис. Изправи се и тръгна към леглото. Хлебарките все още бяха там. Пъплещи и мизерни. Легна и се загледа в тях, в безсмисленото им сновене напред,назад, напред, назад ...
И заспа. Но Казийски го следваше и в съня.
Николай Казийски – Нико, трикратен европейски шампион по кикбокс, треньор, организатор на свободни боеве и бос на „Спортните” - група от 11 бивши спортисти, занимаваща се с разпостранение на наркотици и отвличания. Борис влезе в групата без капка колебание. Трябваха му пари, а медалите от състезанията по кикбокс не можеха да го направят богат, не и толкова, колкото му се искаше. Как се запозна с Казийски? Покрай Вера, дъщеря му... Момичето, в което беше влюбен от дете.
NEWЧаст 5 С Вера живееха в съседни блокове. Ходиха в едно училище, играеха на една и съща площадка, приятелите им бяха общи, проблемите също. Имаха общо детство. До деня, в който родителите й решиха да се преместят в покрайнините на София. Когато разбра, Борис плака цяла нощ.
Беше първата раздяла в живота му. До този момент не знаеше какво е да откъснеш някой от сърцето си. Да не го виждаш – нито в училище, нито на площадката, нито от терасата. И да няма надежда да го видиш. Никога повече.
Срещна я отново след 10 години – тя беше на 24, а той на 25. Тя – красива и нежна, той – силен и нахъсан, двамата – смятаха, че животът е прекрасен. Срещнаха се случайно в един бар. Вера го видя първа. Приближи се бавно до него. Докосна ръката му и каза:
- Познавам те.- Вера – прошепна той.
- Борис – отговори тя.
И си стояха така - хванати за ръце, без думи, без „Радвам се да те видя”, без „Какво става с теб”. И тогава той се наведе към нея и я целуна по устните. Без страх, че тя ще се отдръпне. Без увертюри, без обяснения.
Отдаде се на това, за което беше мечтал, което беше сънувал ден след ден, нощ след нощ. Целуваше я там насред бара и беше толкова неземно щастлив, че му идваше да я вземе на ръце, да си я прибере вкъщи и да не я пусне никога повече. Нито за миг.
- Вера, Вера. Къде беше толкова време? – каза й той.
- Спри, Борисе, приятелят ми е тук – отговори засрамено Вера,
без дори да се опита да излезе от здравата прегръдка на Борис.
- Съжалявам – каза Борис и я пусна, а след секунда добави – Съжалявам, Вера, не искам да ти създавам проблеми. Не знам нищо за теб, беше глупаво да ти се нахвърля така.
- Ако не беше толкова хубаво, че отново те срещам, щеше даже да е трагично. Целувам се пред гаджето ми с мъж, когото не съм виждала от години... Но ще мислим после за този абсурд. Кашата вече е забъркана. А,
ето ги мама и татко. Тук ще празнуваме рождения ден на баща ми. Ела, сигурно те помнят...
Въпрос: Е, имате ли прогнози – това шокирано гадже дали няма да тръгне на бой?
- Efekt-Peperuda.jpg (29.14 KiB) Прегледано 331 пъти
Освен това, не съм съгласна, че тази история е стандартна, за съжаление това е действителостта, напротив историята е реална, а реална не означава стандартна.
Наемен убиец, а защо не и войник от запаса, който страда от посттравматичен синдром и това убийство отключва в него поредица от злини? Тоест започва да избива наред, Вера го хваща, зарязва го, предава го на полицията и сега той затъва в отчаяние и самосъжаления??? 
