Бийтълс бяха моята детска любов, зародена от няколко снимки и двойната им плоча, която си бях купил от магазина на Балкантон и която въртях на ужасния грамофон Респром, който за онези години бе връх в аудио продуктите на завода във Велико Търново. Бийтълс бяха като гравитацията, абсолютно навсякъде. По стените, по стените на стаите във формата на оня голям и шарен плакат от полските центрове, в ушите и в душите на хората. И Джон Ленън, който само няколко години бе убит от Марк Чапман, името и лицето му стояха като икона, хората го имитираха и се опитваха да превеждат думите му, с неясни познания по английски.
Времената бяха други, хората мечтаеха за свобода, а когато не можеха да я постигнат в домовете си, постигаха я в душите и в мислите си. С песни като тази:
"Представи си !"
Представи си свят без рай –
опитай в своите мечти –
да няма ад под нас,
небето чисто да блести.
Представи си всички хора
да заживеят за деня.
Представи си без държави свят –
не е тъй трудно, не спори –
да няма за какво да стреляш, брат,
да няма и религия дори.
Представи си всички хора
живота си да заживеят в мир.
Ще кажеш, че мечтая аз,
но виж, не съм единствен, брат.
Ела, обедини се с нас
и цял ще стане този свят.
Представи си свят без собственост –
дали ще можеш, питам те –
да няма алчност, нито глад,
човешко братство въобще?
Представи си всички хора
да споделят задружно този свят.
Ще кажеш, че мечтая аз,
но виж, не съм единствен, брат.
Ела, обедини се с нас
и цял ще стане този свят.
Хубаво е да си го представиш, дори и 31 години след смъртта на човека, изпратил на света това послание. Смъртта е нещо, което можем лесно да преодолеем. Времето също. Просто си го представете.