Здравейте доктор Савов,
На 31 години съм, и след няколкомесечно боледуване от мононуклеоза (като острата фаза приключи, но все още не са ми напълно в норма лимфоцитите), усетих следните симптоми - лека замаяност и гадене (но не е реално световъртеж, и не губя баланс или равновесие, а по-скоро усещането е като да съм пътувал с кола по завои, и замайване като при силен студ) и усещане за пълнота в лявото ухо, все едно съм бил до тонколона, което се обостря при недоспиване/умора. Тези симптоми се появиха след като ходих леко облечен и без шапка при рязкото застудяване през декември.
Oтидох на УНГ, който не откри нищо нередно (вкл. с евстахиевата тръба), и си направих отоневрологично изледване, според което проблемът ми наистина е постинфекциозен, и се касае за комбиниран отоневрологичен синдром във фаза на лека субк.....ия (не се разчита), като има леко засягане на периферната нервна система със съвсем леко намаление на слуха в лявото ухо, и има деликатно засягане на централната нервна система, което според вашият колега е напълно обратимо, и 99% не би се видяло на ЯМР, та затова няма нужда от ЯМР. Той ми предписа Ноотропил, Сибелиум и Ривотрил, плюс упражнения. Въпросът ми е - доколко често е засягането на периферната нервна система при подобен вирус (EBV), и доколко е нормално при засягане на периферната нервна система деликатно да се заcегне и централната (знам че са свързани, но все пак), и какво всъщност значи "деликатно" ? Доколко е опасно това? Също така, би ли могло засягането на централната нервна система да се дължи на друго, съпътстващо заболяване, и ако да - какви биха могли да са вариaнтите?
Благодаря предварително за отговора!