Изневярата. Дали да простим?

[electra_edd]

Аз съм склонна май. Ако обичам много.

[ninars]

Аз съм склонна май. Ако обичам много.

Това казах и аз...а това за натякването или връщането няма никакъв смисъл. Ако той ви е изневерил, искате да се разплатите за рогата с рога. Отплащате се...Мислите ли, че ще ви стане по-леко? Не, нали? Така е, защото отмъщението не лекува. Ако не сте способни да простите, намерете сили в себе си, за да си идете...

[ninars]

Аз съм склонна май. Ако обичам много.

Това казах и аз...а това за натякването или връщането няма никакъв смисъл. Ако той ви е изневерил, искате да се разплатите за рогата с рога. Отплащате се...Мислите ли, че ще ви стане по-леко? Не, нали? Така е, защото отмъщението не лекува. Ако не сте способни да простите, намерете сили в себе си, за да си идете...

[geriva]

Хе, аз пък мислех лятото за сезон на изневерите- къси поли, дълбоки деколтета, на плажа- разголени тела, навсякъде хормони...

[qna toneva]

то за изневярата няма сезон-едва ли пика е през зимата

[rossitta]

woman.jpg (3.7 KiB) Прегледано 1873 пъти

Случило ви се да залитнете веднъж, после сте осъзнали грешката си и сте се разкаяли, защото сте осъзнали колко много държите на партньора си, обаче сега ви е трудно да успокоите съвестта си. Дали е доба идея да му признаете за изневярата?
Ангелчето на дясното рамо ви сръчква да си признаете всичко. И със сигурност на вас ви се иска той да прояви разбиране, да оцени искреността и да ви прости. Във филмите и книгите любовта често възтържествува, но в реалния живот не всичко е като сценарий от роман. Аз примерно не държа да ми се признава, ако естествено е осъзнал постъпката си и я смята за грешка. В противен случай, краят на връзката е необратим.
Дяволът на лявото ви рамо ще ви се изсмее и прошушне” Голяма работа. Вие хората имате тежка представа за изневярата, но пък и още по-тежка практика. Човещинка е…”И наистина е така! Признаването на изневяра е удар под кръста, както за жените, така и за мъжете, особено ако сте заедно от дълго време. Ако му признаем ще накърним чувствата, мъжествеността, егото, сексуалните му възможности. Именно заради това не трябва да очакваме лесно преглъщане на горчивата истина и прословутият секс за сдобряване. Сценарият по – вероятно ще включи обиди, упреци, крясъци, тряскане на врати и стягане на куфари. Още повече, че за мъжете прошката е проява на слабост.
След краткото гореизложено философстване, не може да не се запитаме …струва ли си да му признаем изневярата си? Не е ли по – добре да я възприемем като онзи момент, в които сме разбрали колко много го обичаме? Или пък да бъдем искрени? Как смятате?

[jasmin]

Признаването на изневярата няма да доведе до щастлив край на вашата връзка.Ако искате да запазите "щастието" м/у вас по-добре да си траете и да живеете с тази лъжа. Поставих щастие в кавички, защото силно вярвам, че ако двама души са истински щастливи заедно няма да се стига до лекооо залитане.

[djudjanka]

Аз примерно не държа да ми се признава, ако естествено е осъзнал постъпката си и я смята за грешка.

А вие бихте ли признали? Иначе съм съгласна с мнението на jasmin.

[BRI]

Не ме разбирайте погрешно...Не подкрепям изневярата! Смятам обаче, че ако се е случило да залитнем, не бива да нараняваме любимия с истината.Висшия пилотаж е да разграничиш връзката си от забежката.

[rossitta]

rossitta написа:
Аз примерно не държа да ми се признава, ако естествено е осъзнал постъпката си и я смята за грешка.

А вие бихте ли признали? Иначе съм съгласна с мнението на jasmin.

Да ...не съм се доизяснила. Не държа да ми се признае изневяра, ако е станало инцидентно и той е осъзнал, че има чувства към мен. Но ако той е решил, че жената, с която е изневерил все още му е интересна...говорим за друга ситуация. Тогава настъпва краят на връзката.