Периода на бременността и раждането е много деликатен. От една страна сме във вихъра на хормонална буря от друга страна са очакванията на обществото в широк смисъл. Изобщо върху нас жените се упражнява непрекъснат натиск нещо да правим по нечии правила, а често пъти тези правила нямат нищо общо с нормалната физиология и потребностите ни като майки.
На първо място това е очакването да се задомим и да имаме деца. Това само по себе си е страхотно и да си призная и аз имам такива очаквания към всичките си приятелки, които все още не са се ориентирали в тази посока. Защото е хубаво и даващо смисъл и все пак осъзнавам, че майчинството може да не е за всяка жена
След това тъкмо сме решили да имаме деца, започва натиска за това, колко възможно най-рано след раждането ще сме си пак като преди - кога ще започнем да излизаме по безгрижни кафета с приятели, да ходим на дискотека и подобни, без изобщо да се отчита факта, че вече нищо не е както преди - всичко се е променило, телата ни са се променили и повечето от нас имат нуждата да бъдат със бебетата и децата си, което не значи липса на социалност, просто различна социална среда.
След това идват драмите с храненето на бебето/детето.
След това с лекуването и изобщо всеки се счита компетентен да дава акъл на майката как да си гледа децата.
И като прибавим към горното и масовата липса на опит за отглеждане на бебе, е съвсем в реда на нещата след раждането да сме в особено емоционално състояние. Факт е, че сме загубили много заради индустриализирания ни начин на живот - живеем сами, без по-възрастни роднини, нямаме по много братя и сестри и следователно рядко виждаме в ранното си детство, какво се прави с бебе, в у-ще пък изобщо не се и споменава за родителски умения...даже в часовете по биология не се споменава, че жената може да прави мляко!
Със сигурност може да има още много други валидни причини и със сигурност особеното емоционално състояние след раждане не е просто някакъв каприз.
Важно е обаче да си различава
следродилната тъга и
следродилната депресия. Това са две различни състояния. Следродилна тъга преживяваме почти всички - това са всички емоции около и след раждането - някои плачат, други се смеят, трети се сърдят и карат с хората около тях. Това е нормално, период на свикване с новата роля и с отговорността за едно бебе.
Следродилната депресия е вече заболяване и в категорията на психиатричните заболявания. Такова състояние се характеризира с невъзможност да се спи - искаш да заспиш, няма причина да не спиш, но не можеш да се отпуснеш и да го направиш. Счита се, че ако на човек му отнема повече от 20 минути за да заспи, значи отключва проблем и е добре да потърси решение. Депресията е още характерна с това, че майката може да се чувства отчуждена от бебето си, да не иска контакт с него, както и с други хора, да си мисли, да има постоянни мисли, че нещо не е наред с бебето или нея самата. В тежка фаза може да има мисли за самонараняване или нараняване на детето си или обратното да се страхува, че ще нарани детето си...
И тук е много важно да се отбележи, че ако състоянието на майката не е много тежко(опасно за нея и бебето) не би трябвало тя да бъде отделяна от детето си, а още по-малко да се настоява да не кърми(в случай че кърменето е започнало и няма проблеми с него) Има много доказателства за това че именно кърменето помага на тези жени да превъзмогнат депресията. В тази статия има доста полезна информация за следродилната депресия
Кърменето не е само мляко – науката го потвърждава Ако се налага лечение, то има и такива лекарства, които са съвместими с кърменето. Именно по време на кърмене майката се свързва с детето, детето с майката, нещо което е дефицит при хора с депресия и за това по възможност тази връзка трябва да бъде запазена. Дори и жената да не кърми е много важно да се работи именно в посока на създаване на различни начини на свързване между майката и бебето.
За съжаление лекарите не винаги разпознават депресията и тогава ние майките и нашите близки се лутаме насам-натам по и-нет... А решения има. Психотерапията на пример може да е едно чудесно начало. Само психолог не би могъл да ви бъде изцяло полезен - той може да ви консултира, но не и да провежда терапия. Психиатърът е лекар с медицинско образование. В случай че психотерапията не помага, то психотарапевтът ще ви насочи за консултация и медикаментозно лечение към психиатър
