от ovagimyan » 03 Фев 2012, 11:06
Страшно е, ето един разказ на момиче болно от тази ужасна болест. Роси е на 19 години. В последния клас на гимназията решила, че е дебела, и започнала да пази диета. Страшно искала да прилича на манекенките, които гледала по фешън-канала. Първо се отказала от закуската сутрин. В семейството й никой не излизал от къщи, без да е закусил. За да не направи впечатление нейният отказ, молела майка си да й направи сандвичи, които после изхвърляла. Когато се връщала на обяд от училище, изсипвала оставения за нея обяд в мивката или в кофата за боклук, старателно замаскирайки това. Вечер убеждавала родителите си, че се е нахранила и има много да учи. Затваряла се в стаята си, докато стане време за лягане. За четири месеца от 57 станала 39 килограма. И тогава й поставили диагнозата АНОРЕКСИЯ.
[b]Ето какво разказва Росица за своите патила и преживявания.
Два месеца, след като гладувах, започнах да ям само плодове и зеленчуци. После пак нищо освен силно препечен хляб. Изпитвах страхотни угризения от това, че приемам някаква храна, колкото и оскъдна да беше тя. Правех физически упражнения до припадък. По цял ден слизах и се качвах по стълбите на блока, правех маратонско ходене из целия град.
На кантар не се качвах, нямах представа колко съм свалила. През цялото време мисълта ми бе ангажирана с храната - колко и какво ще изям, колко калории ще погълна, как ще ги изразходвам. Изпитвах ужасен страх да не напълнея. Мразех се, мразех тялото си, сега си давам сметка, че от този период нямам нито една снимка. Аз в огледалото не можех да се гледам, камо ли да се снимам.
Започнах да обличам старите си детски дрехи и бях щастлива от това. Чувствах се силна психически въпреки физическата слабост. Учех със стръв уроците си, не исках да разочаровам нито учителите си, нито родителите си. Страхувах се гласно да изказвам собственото си мнение. Стремях се всичко да бъде перфектно. А какво стана - завърших 11 клас с отличен успех и болна от анорексия.
Заминах на морето, без да подозирам, че нещо с мен не е наред. Като се събличах на плажа по бански, всички се обръщаха след мен. Мислех си, че е, защото съм слаба и изглеждам великолепно, като манекенка. А то било поради това, че съм изглеждала болезнено мършава. Трябваше ми време и сериозно лечение, за да го осъзная.
Два месеца и половина, след като започнала да гладува, цикълът й спрял. Майка й я завела на гинеколог, където я качили и на кантар: 39 кг! Лекарят поставил диагнозата - анорексия.
Това беше дума, която нито аз, нито майка ми бяхме чували до този момент.
Впоследствие разбрах, че много от лекарите поставят диагноза гастрит, когато имат пред себе си типично изразена булимия - преяждане, последвано от повръщане. Те грешат, защото всъщност за болните от тези болести храната е просто инструмент. Ти можеш да я изядеш и после да я изхвърлиш. Заболяването е свързано с проблеми в общуването. Може би именно това за нас е начинът, по който ние изливаме невъзможността си да се възприемаме такива, каквито сме и да общуваме.
Много често булимията и анорексията се проявяват заедно. Виждайки, че един такъв болен се храни, хората около него започват да се радват, а това е просто преминаване в друга фаза. В никакъв случай не е излекуване, дори напротив, защото именно преминаването означава задълбочаване на болестта.
Аз бях изпратена при психиатър. Той твърдеше, че нищо ми няма и трябва само да започна да ям и всичко ще бъде наред. Предписа ми лечение, от което се чувствах постоянно отпаднала, и хранителен режим, който така и никога не спазих. В същото време съвсем случайно прочетох, че анорексията води до смърт и много се уплаших. Но тъй като това влияе много на психиката, у мен се появяваше постоянно желанието за смърт. Преди да замина за клиниката, аз месеци наред исках да умра. Казвах си, защо трябва да живея - нямам нищо.