Д-р Румен Тулев- специалист по хирургия и онкология

[Dr Rumen Tulev]

Здравейте д-р Тулев,
имам въпрос към вас за който предполагам е доста рано да се притеснявам, но ... въпроса е следния- имам дъщеричка, от моя страна няма болни от рак на гърдата, дори от никакъв рак, но свекърва ми е имала, оперирана е, за сега излекувана, но остава притеснението за дъщеря ми. До каква степен е възможно да се онаследи това, и дали я поставя след време в някаква рискова група или всичко е Божа работа. Благодаря Ви.

Здравейте!
Първо, както казвате всичко е божа работа. Второ, дъщеря ви не е в рискова група тъй като гена се предава по майчина линия. Вече се правят и генетични изследвания, които доказват наличието на генетична предиспозиция за рак на гърдата а и на някои други видове рак.

[tag]

Благодаря Ви, да чела съм за тези изследвания, но тя е малка все още и не смятам да я подлагам. Само не бях наясно с факта, че евентуално се предава по майчина линия.

[Силвия Бояджиева]

Здравейте д-р Тулев, моя въпрос ще е свързан с баба ми. Тя е на 74г декември месец си напипа бучка в гърдата, след празниците отиде на мамография и след това с мамографското изследване при специалист-хирург, които и каза че е за операция.Настаниха я в болница след седмица някъде и първата операция беше само цепване да извадят бучката и да я изследват, но се оказа че е злокачествен тумор и следваше и втора операция с отстраняване на гърдата и почистване или изваждане на лимфните възли не разбрах точно, след това се изследваха и лимфните възли и лекаря каза, че имало само два засегнати от 12 което било много добре. След всичко това кое е най - доброто лечение - химиотерапия ли, лъчетерапия ли, или с лекарства ? Също откриха някакъв нов апарат за диагностика и лечение на онкологичните заболявания, знаете ли нещо за него ? Също знам , че имунитета трябва да се засили какво бихте препоръчали ? Много ще съм благодарна!

[Dr Rumen Tulev]

Здравейте д-р Тулев, моя въпрос ще е свързан с баба ми. Тя е на 74г декември месец си напипа бучка в гърдата, след празниците отиде на мамография и след това с мамографското изследване при специалист-хирург, които и каза че е за операция.Настаниха я в болница след седмица някъде и първата операция беше само цепване да извадят бучката и да я изследват, но се оказа че е злокачествен тумор и следваше и втора операция с отстраняване на гърдата и почистване или изваждане на лимфните възли не разбрах точно, след това се изследваха и лимфните възли и лекаря каза, че имало само два засегнати от 12 което било много добре. След всичко това кое е най - доброто лечение - химиотерапия ли, лъчетерапия ли, или с лекарства ? Също откриха някакъв нов апарат за диагностика и лечение на онкологичните заболявания, знаете ли нещо за него ? Също знам , че имунитета трябва да се засили какво бихте препоръчали ? Много ще съм благодарна!

Здравейте!
Наличието на "само два лимфни възела", не е успокоително. Задължително химиотерапия, ако няма някакви противопоказания, лъчетерапия при тумор. над 3 сантиметра. Хормонотерапия при положителни рецептори. Няма друг лечебен метод в момента за лечение на рак на гърдата.

[rarimas]

Здравейте

Бих искала да се консултирам с Вас, като с професионалист с опит и човек. На баща ми беше извършена радикална простектомия, в начален стадий. Без разсейки. Два месеца след операцията се чувства добре, доколкото е възможно за отворена операция. В момента туморният маркер е 0,05. Назначена е лъчетерапия. Притесняват ме отзивите от други пациенти, че при такъв тип облъчване понякога се 'изгарят' околни здрави тъкани и органи, до степен на тоталната им дисфункция.... Баща ми е на 68 години, има хронични проблеми със сърцето, а ми се иска да не го тормозя излишно. Въпросът ми към Вас е, има ли смисъл да се подлага на лъчетерапия, ако действително тя крие подобни рискове? Или ползата в случая е по- голяма?

И още един въпрос, този път засягащ мен. От около 3 месеца имам гнойно топче, подкожно, на сгъвката на бедрото. Отначало беше протъркана раничка от тясно бельо. Зараства, но периодично се появява, като близко до това образувание има две дупчици, от които също изтича гной. Мазах го известно време с ихтиол, но нищо не се променя. Какво ще ме посъветвате? Бих предпочела, разбира се, ако има неоперативен начин, защото мястото е постоянно в досег с дрехи и се търка при движение.

Благодаря предварително.

[Dr Rumen Tulev]

Здравейте

Бих искала да се консултирам с Вас, като с професионалист с опит и човек. На баща ми беше извършена радикална простектомия, в начален стадий. Без разсейки. Два месеца след операцията се чувства добре, доколкото е възможно за отворена операция. В момента туморният маркер е 0,05. Назначена е лъчетерапия. Притесняват ме отзивите от други пациенти, че при такъв тип облъчване понякога се 'изгарят' околни здрави тъкани и органи, до степен на тоталната им дисфункция.... Баща ми е на 68 години, има хронични проблеми със сърцето, а ми се иска да не го тормозя излишно. Въпросът ми към Вас е, има ли смисъл да се подлага на лъчетерапия, ако действително тя крие подобни рискове? Или ползата в случая е по- голяма?

И още един въпрос, този път засягащ мен. От около 3 месеца имам гнойно топче, подкожно, на сгъвката на бедрото. Отначало беше протъркана раничка от тясно бельо. Зараства, но периодично се появява, като близко до това образувание има две дупчици, от които също изтича гной. Мазах го известно време с ихтиол, но нищо не се променя. Какво ще ме посъветвате? Бих предпочела, разбира се, ако има неоперативен начин, защото мястото е постоянно в досег с дрехи и се търка при движение.

Благодаря предварително.

Здравейте!
Относно баща ви, добре е да се консултирате с оператора, дали да провежда лъчетерапия. Той най добре може да прецени, според това колко е бил голям тумора, капсулиран ли е бил, имало ли е прорастване в околните тъкани и т.н. От значение и диференциацията на тумора. Лъчелечението унищожава евентуално останали или имплантирани туморни клетки в съседните тъкани, а преценката за това дали има такива клетки е трудна и много субективна .
Относно вашето "гнойно топче", то трябва да се види от хирург и да се прецени поведението. По вашето описание не може да се направи правилна преценка за лечение. Но персистирането на топчето повече от три месеца, предполага най вероятно хирургочно лечение.

[mimsi_m]

Здравейте, д-р Тулев. Не можах да намеря как да ви пратя лично съобщение, затова пиша тук. Не съм от Пловдив,а искам да дойда на профилактичен преглед при Вас (ехограф и палпация).Видях , че има два адреса , на които работите-има ли там предварително записване,работите ли със здравната каса, ако не-каква е цената на прегледа. И най-важното има ли значение кога точно да дойда на преглед спрямо месечния цикъл.МНого Ви благодаря предварително.

[vilencet0000]

Здравейте Др. Тулев..
На 24г. съм, искам да попитам - от около месец имам подутина под мишницата, която не определям нито като топче, нито като бучка. Не усещам болка, нито сърбеж. Възможно ли е да е раково образувание ?
Благодаря предварително!!!

[Dr Rumen Tulev]

Здравейте Др. Тулев..
На 24г. съм, искам да попитам - от около месец имам подутина под мишницата, която не определям нито като топче, нито като бучка. Не усещам болка, нито сърбеж. Възможно ли е да е раково образувание ?
Благодаря предварително!!!

Здравейте!
Малко вероятно е да е рак. По вероятно е мастна тъкан, но все пак е добре да се допитате до хирург.

[Virginia2401]

Здравейте, д-р Тулев!

Преди почти 4 месеца родих второто си дете чрез секцио. Около седмица след операцията получих нещо като мехурче върху разреза, но след редовни превръзки и вадене на конци мястото се „успокои”. Мислех, че всичко е наред, докато преди 2 месеца не се появи образувание, наподобяващо херния между пъпа и пубисната кост. Оказа се че това е гранулом тип чуждо тяло . След по-малко от 10 дни, след редовно поставяне на лед, грануломът се резорбира и сега няма и следа от него.
В момента раната от операцията отделя по малко прозрачна течност, не изглежда като заздравяла, а по-скоро като отворена. По продължението й се виждат конци. Хирургът ми каза, че всичко е наред и мога да мокря мястото без проблеми. Препоръча само Цикатридина.

Това нормално ли е? Ясно е ,че организмът ми не толерира конците и затова се опитва да ги изхвърли, но това незаздравяване вече 4-ти месец ме притеснява.

Бих искала да ми дадете второ мнения.Каква се процедира в такива случаи?

Благодаря Ви предварително.