Пиша този текст, за да ви разкажа за проблемите, които ме сполетяха и за борбата, която водя от няколко години насам. През лятото на 2005г.- през лятната ваканция между 11-и и 12-и клас бях започнал работа, като сервитьор на Златни Пясъци. Живеехме сами с майка ми. Баща ми беше починал няколко години по-рано и се опитвах да помогна на майка ми като събера малко пари, които да покрият разходите за абитуриентския ми бал. Уви през една обедна почивка се случи нелеп инцидент, паднах на гърба си, от тогава се тръгна с моето ходене по мъките.
Няколко неуспешни диагнози, няколко приемания в болници,грешно лечение и рецидиви. Историята ми е доста дълга за разказване, затова ще мина към съществената част. В началото на 2009г. се наложи операция, която трябваше да ми помогне, да се възстановя. Накуцвах доста сериозно и според лекарите беше нужно, да вляза на операция на гръбнака, за да се изчисти образуванието, което се беше получило при падането няколко години по-рано. Съгласих се на тази операция, като ми беше казано от лекарите, че след нея само мога да стана по-добре. Беше ми представена като нещо малко и рутинно, което ще мине и ще замине за нула време. За съжаление се случи точно обратното. Влязох ходейки, качих се сам в асансьора, легнах сам на операционната маса, а след деветчасовата операция ме изкараха напълно обездвижен. С множество рехабилитации успях да проходя четири месеца по-късно. Възстановявах се, макар и по-бавно от очакваното, но през Април 2010г., само 10 месеца след като проходих, започна да ми изтръпва единия крак. Оказа се, че съм получил рецидив.
В рамките на няколко дни се обездвижих напълно, изгубих чувствителност. Налагаше се втора операция. Няколко месеца по-късно ме оперираха в Брюксел. За щастие се оказа, че гръбначния ми мозък не е бил прекъснат и шансовете да проходя са над 50%. В България обаче няма ефективно следоперативно лечение подходящо за случаи като моя. Въпреки постоянните рехабилитации, три години след операцията имам само малък напредък. Мога да си мърдам пръстите на краката, както и започнах да съкращавам част от мускулите на корема и краката волево. Преди половин година се свързах с университетската болница на Цюрих, където от ноември започва нова програма, за случаи като моя. За целта бяха нужни 15 000 франка, които ние преди няколко дни с помощта на много хора успяхме да съберем.
В момента има нужда от допълнителни средства, които са за разходи по транспорт – самолетни билети за мен и мой родител и нашия престой - 8 седмици. За целта са нужни още около 10 000 лв. Извинявам се, за това, че ви моля за финансова помощ. Правя го, защото покрай всички тези ходения по мъките, къде малко по малко, а къде повече, нашите лични спестявания свършиха. Пътуването е предвидено за края на 2013 година - ноември или декември.
Вярвам, че ще ми помогнете и ще успея да проходя Благодаря Ви!
Дарителска сметка:
Банка ОББ: BG87UBBS80021013867330.
Може да се помогне и с SMS с текст: DMS ZLATIN на номер 17777 (1.20 лв. с ДДС за всички оператори)
Други медии за историята на Златин Михалов:
Вестник "Сега" - Неравната битка за живота в България
"Стандарт" - Джулая зарежда с надежда и вяра
ТВ 7 - Зов за помощ за Златин Михайлов
