Здравен форум на Framar.bg

Има само една причина за човешкия провал. И това е липсата нa вяра в себе си.“
Уилям Джеймс
Вярата в себе си е основната движеща сила за справянето с превратностите в живота, ключовият фактор за постигане на успех. В нито една област от живота си не можем да напреднем ако не вярваме в себе си.Всички сме срещали призиви на различни автори и духовни учители – да вярваме в себе си, да разчитаме на себе си, да се доверим на себе си…Но кое формира тази вяра? Кога се заражда тя? Можем ли да я възродим, да я засилим или дори да я създадем ако липсва? И тя основна ли е в това да се приемат нормално жените с деца от мъжете и да не се гледа на тях, като на мимолетни удоволствия.

Основната причина за отношението на мъжете към самотните жените с деца са имено децата които не са техни, децата които не са създадени в резултат на любовта на двамата и колкото и да викат на мъжа "тате" той никога няма да бъде техен биологичен баща. Това ни е генетично заложено, то е в нашето ДНК, изконно заложено отношение между животинските видове.

Memento написа:Основната причина за отношението на мъжете към самотните жените с деца са имено децата които не са техни, децата които не са създадени в резултат на любовта на двамата и колкото и да викат на мъжа "тате" той никога няма да бъде техен биологичен баща. Това ни е генетично заложено, то е в нашето ДНК, изконно заложено отношение между животинските видове.

Аз мисля, че тези неща не са важни за хора, които се обичат. Колкото и да е банално любовта определя всичко на този свят. Аз лично познавам много мъже, който от любов по една жена приемат детето й като свое и се грижат за него много по-добре отколкото биологичния му баща. Живеем в модерно общество и е крайно време да спрем с тези предразсъдъци.

spend написа:
Аз мисля, че тези неща не са важни за хора, които се обичат. Колкото и да е банално любовта определя всичко на този свят. Аз лично познавам много мъже, който от любов по една жена приемат детето й като свое и се грижат за него много по-добре отколкото биологичния му баща. Живеем в модерно общество и е крайно време да спрем с тези предразсъдъци.

Абе любов, любов ама природата си иска своето, ДНК-то трябва да се реплицира, това са базисни инстинкти заложени от хиляди години и не са за пренебрегване. Лично аз бих приел семеен живот с жена с дете от друг мъж единствено и само ако след това имаме наше собствено.

Имам едни познати,които дълго време бяха заедно, при тях връзката беше обратно...
Той с дете, тя без...
Искам да кажа, че пак им беше много трудно, майката на детето , постоянно се месеше във взаимоотношенията им... Караше детето да й вика вещица...
Много им беше трудно... А и той, като че ли не беше приключил с бившата си половинка и това много влияеше на отношенията им... Страшно е според мен, когато не си убеден в това, което правиш на 100%... И оставаш зависим от миналото и човека в миналото ти...

ovagimyan написа:Имам едни познати,които дълго време бяха заедно, при тях връзката беше обратно...
Той с дете, тя без...
Искам да кажа, че пак им беше много трудно, майката на детето , постоянно се месеше във взаимоотношенията им... Караше детето да й вика вещица...
Много им беше трудно... А и той, като че ли не беше приключил с бившата си половинка и това много влияеше на отношенията им... Страшно е според мен, когато не си убеден в това, което правиш на 100%... И оставаш зависим от миналото и човека в миналото ти...

Да има и такива случаи но те са много по-редки, трябва да е била много слаба майка щом детето е останало пир мъжа??? Аз лично не познавам мъже в това положение и ми е било винаги интересен термина самотен баща.

ovagimyan написа:Имам едни познати,които дълго време бяха заедно, при тях връзката беше обратно...
Той с дете, тя без...
Искам да кажа, че пак им беше много трудно, майката на детето , постоянно се месеше във взаимоотношенията им... Караше детето да й вика вещица...
Много им беше трудно... А и той, като че ли не беше приключил с бившата си половинка и това много влияеше на отношенията им... Страшно е според мен, когато не си убеден в това, което правиш на 100%... И оставаш зависим от миналото и човека в миналото ти...

Едно не мога да проумея, защо една жена, допуска такова отношение и защо този баща възпитава по този начин детето си? Не мога да се съглася, че една жена, която има някакви отношения с този мъж допуска да бъде наричана "вещица"? Според мен тази връзка няма бъдеще и двамата трябва да се замислят сериозно за приключване на всякакви взаимоотношения.

А какво се прави според вас, ако си женен с дете? И жената до теб мисли:
"Няма смисъл от тази връзка, но нямам сили да го оставя. На няколко пъти правихме опити да се разделим и не можем. Въздухът ми буквално спира всеки път, когато той повдигне темата. Много пъти ми е казвал да го оставя, защото колкото и да иска не може да ми даде това, което заслужавам. Не искам да го губя, не мога и да бъда с него. В момента най-голямата ми мечта е да заспя и да се събудя до него на сутринта, но това не може да стане... "

Не виждам нищо лошо във връзка, в която единия парньор е разведен и е с дете. Всеки може да сгреши, няма ли право на втори шанс? Плюс това защо хората трябва да се категоризират - разведени или неразведени, каква е разликата? Имам приятел, чиято жена беше разведена и имаше детенце, но това не им попречи да са заедно и да си направят още две прекрасни дечица . Когато двама души се обичат и са щастливи, "пречките" губят смисъла си на такива!

Има ли любов всичко е възможно. Ако човек истински обича не се впечатлява от тези дребни подробности.