Здравен форум на Framar.bg

Напоследък все по-често се питам дали не съм си взела точно такъв мъж – мамино синче?! Живеем в две отделни къщи, но в един двор с неговото семейство! Не искам да ви описвам колко нерви хабя, за да не обръщам внимание на всичко случващо се около нас с децата!

Интересна ми е гледната точка, както на мъжете, така и на жените, тъй като хиляди пъти съм разговаряла с мъжа ми да се пренесем в града, така или иначе имаме апартамент там, да си живеем на спокойствие и без нерви, но той държи да остане до полата на мама, в пълния смисъл на израза мамино синче!!!

Разказах ви историята си, първо защото мисля, че е време някой безпристрастен да отсъди кой е прав и дали не е време да се изнеса с децата и второ, за да установим по какво бихте определили един мъж като мамино синче?!

Да си чула някога да противоречи на майка си? Не знам тези май се надушват от далече, достатъчно е да казва, че на майка му всичките манджи са по-вкусни от твоите! А до колкото помня отношенията на свекърва - снаха не са никак леки, така че си хващай чукалата той сам ще дойде при теб

Според мен проблема не е, че мъжете са мамини синчета, а че майките им не могат да преживеят евентуална раздяла/ отделяне/ брак и т.н. Ако се преместите едва ли ще се отървеш, аз живея с мъжа ми отделно от родителите му, но сме в техен апартамент, от това следват други проблеми, като например поне веднъж седмично свекърва ми идва, отключва си, оглежда хубаво( не дай си боже да не са ми измити чиниите), всеки ремонт се съгласува задължително с тях, не мога да местя мебели, във фризера ми задължително трябва да има място за техните пакети. Искам да кажа, че от както живея с мъжа си живея и с брат му, и двамата бяха на каишка от майка им, брата на мъжа ми е на 25 и тя идва да му чисти стаята и му праща храна в кутии, перат му се и дрехите.(На 25 е, не мога да я разбера тази майчина всеотдайност) Слава богу мъжа ми се промени, не напълно, но напредъка е огромен. Мила moni.sparrow тези проблеми нямат край, но за съжаление жените когато обичаме правим безброй компромиси със себе си, с достойнството си в името на децата си.
За себе си се опитвам да не обръщам внимание, на дребнави изказвания, но ти вероятно имаш повече семеен опит.
Всеки ден си събирам багажа и си тръгвам за да се отърва от досадни роднини и след това си казвам няма да й правя евала, няма да стане на нейното.
Рано или късно приоритетите на мъжа се сменят, той трябва да намери баланса между жена си и майка си, всяка си има своето време с него, крайно време е свекървите да го разберат.
А на въпроса как да разберем тази привързаност от рано ми се въртят някои нещица, като например:
-Майка иска да се запознаете и да пиете някой път кафе заедно.
-О, да! Чувам се всеки ден с майка.
-Майка забърка смес за палачинки, утре сутринта да ти направя закуска.
-Казах на майка ми да ме събуди за срещата ни, но тя като видяла колко сладко спя и не ме събудила.
-Говорих с наще, те казаха, че може да живеем заедно, майка каза да пробваме пък, ако не се получи...
-Майка дошла вчера, каза, че вкъщи е станало като ергенска квартира.
-Тези чорапи дето ми ги купи не ми харесват, ще кажа на майка да ми вземе от ония дето на сватбата ги носих.
На фона на всичко изписано ми се иска и да се похваля с едно изречение на мъжа ми: " Майка не готви такива интересни неща,много е вкусно, пак да направиш"
И аз искам да прочета още мнения, най-вече на мъже, тяхната гледна точка. Как биха се чувствали те на наше място, какво биха направили, колко биха изтърпяли?

xrisy_vd написа:Според мен проблема не е, че мъжете са мамини синчета, а че майките им не могат да преживеят евентуална раздяла/ отделяне/ брак и т.н. Ако се преместите едва ли ще се отървеш, аз живея с мъжа ми отделно от родителите му, но сме в техен апартамент, от това следват други проблеми, като например поне веднъж седмично свекърва ми идва, отключва си, оглежда хубаво( не дай си боже да не са ми измити чиниите), всеки ремонт се съгласува задължително с тях, не мога да местя мебели, във фризера ми задължително трябва да има място за техните пакети. Искам да кажа, че от както живея с мъжа си живея и с брат му, и двамата бяха на каишка от майка им, брата на мъжа ми е на 25 и тя идва да му чисти стаята и му праща храна в кутии, перат му се и дрехите.(На 25 е, не мога да я разбера тази майчина всеотдайност) Слава богу мъжа ми се промени, не напълно, но напредъка е огромен. Мила moni.sparrow тези проблеми нямат край, но за съжаление жените когато обичаме правим безброй компромиси със себе си, с достойнството си в името на децата си.
За себе си се опитвам да не обръщам внимание, на дребнави изказвания, но ти вероятно имаш повече семеен опит.
Всеки ден си събирам багажа и си тръгвам за да се отърва от досадни роднини и след това си казвам няма да й правя евала, няма да стане на нейното.
Рано или късно приоритетите на мъжа се сменят, той трябва да намери баланса между жена си и майка си, всяка си има своето време с него, крайно време е свекървите да го разберат.
А на въпроса как да разберем тази привързаност от рано ми се въртят някои нещица, като например:
-Майка иска да се запознаете и да пиете някой път кафе заедно.
-О, да! Чувам се всеки ден с майка.
-Майка забърка смес за палачинки, утре сутринта да ти направя закуска.
-Казах на майка ми да ме събуди за срещата ни, но тя като видяла колко сладко спя и не ме събудила.
-Говорих с наще, те казаха, че може да живеем заедно, майка каза да пробваме пък, ако не се получи...
-Майка дошла вчера, каза, че вкъщи е станало като ергенска квартира.
-Тези чорапи дето ми ги купи не ми харесват, ще кажа на майка да ми вземе от ония дето на сватбата ги носих.
На фона на всичко изписано ми се иска и да се похваля с едно изречение на мъжа ми: " Майка не готви такива интересни неща,много е вкусно, пак да направиш"
И аз искам да прочета още мнения, най-вече на мъже, тяхната гледна точка. Как биха се чувствали те на наше място, какво биха направили, колко биха изтърпяли?

Като всяка жена и аз имам проблеми с моята свекърва и често й се присмиваме, не само с мъжа ми, но и с моята майка, някои хора, просто не са в ред и си остават така до края, въпроса е и мъжа ти да го разбере!

Отивай в апартамента с децата иначе никога няма да разбереш на твоя мъж дали му стиска да напусне полата на мама.

MollyDolly написа:

xrisy_vd написа:Според мен проблема не е, че мъжете са мамини синчета, а че майките им не могат да преживеят евентуална раздяла/ отделяне/ брак и т.н. Ако се преместите едва ли ще се отървеш, аз живея с мъжа ми отделно от родителите му, но сме в техен апартамент, от това следват други проблеми, като например поне веднъж седмично свекърва ми идва, отключва си, оглежда хубаво( не дай си боже да не са ми измити чиниите), всеки ремонт се съгласува задължително с тях, не мога да местя мебели, във фризера ми задължително трябва да има място за техните пакети. Искам да кажа, че от както живея с мъжа си живея и с брат му, и двамата бяха на каишка от майка им, брата на мъжа ми е на 25 и тя идва да му чисти стаята и му праща храна в кутии, перат му се и дрехите.(На 25 е, не мога да я разбера тази майчина всеотдайност) Слава богу мъжа ми се промени, не напълно, но напредъка е огромен. Мила moni.sparrow тези проблеми нямат край, но за съжаление жените когато обичаме правим безброй компромиси със себе си, с достойнството си в името на децата си.
За себе си се опитвам да не обръщам внимание, на дребнави изказвания, но ти вероятно имаш повече семеен опит.
Всеки ден си събирам багажа и си тръгвам за да се отърва от досадни роднини и след това си казвам няма да й правя евала, няма да стане на нейното.
Рано или късно приоритетите на мъжа се сменят, той трябва да намери баланса между жена си и майка си, всяка си има своето време с него, крайно време е свекървите да го разберат.
А на въпроса как да разберем тази привързаност от рано ми се въртят някои нещица, като например:
-Майка иска да се запознаете и да пиете някой път кафе заедно.
-О, да! Чувам се всеки ден с майка.
-Майка забърка смес за палачинки, утре сутринта да ти направя закуска.
-Казах на майка ми да ме събуди за срещата ни, но тя като видяла колко сладко спя и не ме събудила.
-Говорих с наще, те казаха, че може да живеем заедно, майка каза да пробваме пък, ако не се получи...
-Майка дошла вчера, каза, че вкъщи е станало като ергенска квартира.
-Тези чорапи дето ми ги купи не ми харесват, ще кажа на майка да ми вземе от ония дето на сватбата ги носих.
На фона на всичко изписано ми се иска и да се похваля с едно изречение на мъжа ми: " Майка не готви такива интересни неща,много е вкусно, пак да направиш"
И аз искам да прочета още мнения, най-вече на мъже, тяхната гледна точка. Как биха се чувствали те на наше място, какво биха направили, колко биха изтърпяли?

Като всяка жена и аз имам проблеми с моята свекърва и често й се присмиваме, не само с мъжа ми, но и с моята майка, някои хора, просто не са в ред и си остават така до края, въпроса е и мъжа ти да го разбере!

Ех тези свекърви, представи си те как ни разнасят. Моята работи със 60 други свекърви и тъщи, не ми се мисли. Когато родих момиченце си казах "Слава богу, че ще бъда тъща."

Ххахах има нещо вярно, не е за помисляне до колко други като нея е стигнало, ама какво ти дреме, не можеш цял живот да се съобразяваш с хората около теб, било то и най-близките ти! Важна е откровеността, ако човека срещу теб не иска да приеме това и има задни мисли, не е твой проблем

Е, те лесно се разпознават, ако звъни по 10 пъти на ден на майка си и я пита за това, дали е удобно да отидете на почивка, значи няма защо да се занимавате изобщо.

Майките са важна част от живота ни, това е ясно, пък и нали я има онази приказка " на мама момчето, на тати момичето", та явно майките имат слабост към синовете си знам ли. Аз с моята много рядко се чувам, сега сякаш по-често, защото се пенсионира на скоро и ѝ е скучно, не се меси в отношенията ни, дори хвали жена ми, че ме научила да имам по-малко претенции

Имах си едно мамино синче за гадже преди години, истински кошмар беше! Не можеше нищо да направим без мама да е казала тежката си дума