Здравен форум на Framar.bg

rabotnata pchela написа:

black написа:Ами ако е и мамино и татино? Мама и тати да ти правят ремонт, да ти носят от село продукти без да помагаш, да ти търсят майстори за какво ли не?

И какво? :) Те мъжете сме виждали много случаи, в които просто се примиряват със случилото се. :)

То с жена на глава излиза ли се? Като вземе да мрънка това нещо от нежния пол и няма сила, която да те накара да се спреш. :)

Един мъж няма ли собствено мнение и все чака някой да го посъветва, не ми го хвали!

Ами аз така определям моя приятел. Той живее с майка си, а вече на 35!! Живееше и с баща си, но той почина. Имам чувството, че откакто това стана, тази жена се е вкопчила в сина си и за нищо на света няма да го пусне. Лошото е, че той не вижда истинската й същност и за него тя винаги е права, а това е такава лисица, че не мога да ви опиша..

Тази жена е може би най-мързеливият човек, когото познавам. Ходи на работа обаче вкъщи никаква я няма. Не може и не иска да се научи да готви, само лежи или стои на лаптопа, не чисти - само чинии мие...Няма такава мързелана - нищо не я дразни. А синът й й угажда. Когато съм у тях и той отива до магазина и маминка веднага прави поръчки - сякаш не може да си мръдне мързеливия седалище и да отиде да си купи нещо, че защо и един път да не направи нещо за нас и да ме покани да пием кафе и да закусваме...Ужасна е.

Голяма лицемерка. Прави се пред него, но всъщност знам, че тя не ме харесва - тези неща се усещат, жалко, че той не го осъзнава..Преди време в началото на връзката ни правеше няколко пъти някакви гадни намеци за мен, после ме игнорираше, не общувахме - само ако случайно се засечем ми казваше здрасти с половин уста. Сега смени тактиката след като явно е осъзнала, че опитите й да ни раздели не се получават. Наскоро бяхме сами в стаята й и почна да ме убеждава да съм ходела да живея там - разбирате ли тя е много загрижена защо ние живеем разделени след като се обичаме. Че момичето трябвало да ходи при момчето (обаче в нас е много по-просторно, няма да сме в една малка стаичка като у тях..) и всякави начини измисли само и само да ме убеди и едва ли не ми каза, че или отивам там, или нямам друг избор. Той нямало никъде да ходи. Пък по-натам като съберем пари ще си купим жилище (те така се събират 80 000 лв. да речем). Като сина й не искал да се жени да съм го била притискала и да го карам насила едва ли не - 100 % с това целеше да ме накара да го правя и на него в един момент да му писне от дуднене, да се караме и да се разделим..

Просто тази жена не прави нищо за сина си, не го гледа и не го е гледала като истинска майка, а той сега я боготвори и й ходи по гъза. Много ясно, че ще ме мрази и мен и която и да е, защото ако синът й се ожени, тя ще трябва сама да върши всичко, а за мързеланите това е голям проблем. Друг въпрос е ревността. Аз наистина не мога да разбера тези хора - гледат само себе си, изключително егоистични са и предпочитат децата им да останат сами без семейство, но да седят при тях, за да не са сами и да ги гледат цял живот. Що за родители са това? Един ден ако имам син не искам да бъда такава обсебваща и егоистична майка...И зла свекърва, която се бърка в живота на младите и иска да ги раздели....

rose_92 написа:Ами аз така определям моя приятел. Той живее с майка си, а вече на 35!! Живееше и с баща си, но той почина. Имам чувството, че откакто това стана, тази жена се е вкопчила в сина си и за нищо на света няма да го пусне. Лошото е, че той не вижда истинската й същност и за него тя винаги е права, а това е такава лисица, че не мога да ви опиша..

Тази жена е може би най-мързеливият човек, когото познавам. Ходи на работа обаче вкъщи никаква я няма. Не може и не иска да се научи да готви, само лежи или стои на лаптопа, не чисти - само чинии мие...Няма такава мързелана - нищо не я дразни. А синът й й угажда. Когато съм у тях и той отива до магазина и маминка веднага прави поръчки - сякаш не може да си мръдне мързеливия седалище и да отиде да си купи нещо, че защо и един път да не направи нещо за нас и да ме покани да пием кафе и да закусваме...Ужасна е.

Голяма лицемерка. Прави се пред него, но всъщност знам, че тя не ме харесва - тези неща се усещат, жалко, че той не го осъзнава..Преди време в началото на връзката ни правеше няколко пъти някакви гадни намеци за мен, после ме игнорираше, не общувахме - само ако случайно се засечем ми казваше здрасти с половин уста. Сега смени тактиката след като явно е осъзнала, че опитите й да ни раздели не се получават. Наскоро бяхме сами в стаята й и почна да ме убеждава да съм ходела да живея там - разбирате ли тя е много загрижена защо ние живеем разделени след като се обичаме. Че момичето трябвало да ходи при момчето (обаче в нас е много по-просторно, няма да сме в една малка стаичка като у тях..) и всякави начини измисли само и само да ме убеди и едва ли не ми каза, че или отивам там, или нямам друг избор. Той нямало никъде да ходи. Пък по-натам като съберем пари ще си купим жилище (те така се събират 80 000 лв. да речем). Като сина й не искал да се жени да съм го била притискала и да го карам насила едва ли не - 100 % с това целеше да ме накара да го правя и на него в един момент да му писне от дуднене, да се караме и да се разделим..

Просто тази жена не прави нищо за сина си, не го гледа и не го е гледала като истинска майка, а той сега я боготвори и й ходи по гъза. Много ясно, че ще ме мрази и мен и която и да е, защото ако синът й се ожени, тя ще трябва сама да върши всичко, а за мързеланите това е голям проблем. Друг въпрос е ревността. Аз наистина не мога да разбера тези хора - гледат само себе си, изключително егоистични са и предпочитат децата им да останат сами без семейство, но да седят при тях, за да не са сами и да ги гледат цял живот. Що за родители са това? Един ден ако имам син не искам да бъда такава обсебваща и егоистична майка...И зла свекърва, която се бърка в живота на младите и иска да ги раздели....

Много ти съчуствам, защото е почти невъзможно да има добър изход от тази ситуация. Щом мъжът не осъзнава, че майката си е майка, но изграждането на собствено семейство е негова и на жена му работа, а родителите трябва да са по-надалеч, нищо хубаво не чака двойката.

Всички мъже сме привързани към майките си и трудно можем да се откажем от тях, това е истината. И мнението им е много важно. Аз го усещам и по себе си и по много мои близки приятели, които се влияят сериозно от мнението на майките си. Не знам това дали ме прави мамино синче.
Не разчитам на нейните грижи, което за мен е основното в това да си мамино синче, да не си способен сам да се справяш с живота, а при мен това го няма. От друга страна обаче, за мен е важно майка ми да одобри момичето, с което излизам. Дори обаче се получава в моя случай, че тя одобрява всички, дори и аз да не ги одобрявам.

Разбира се, че мнението на майката е важно. Моя син е на 13големия и все ми търси мнението, какво ще кажа, дали съм доволна, дали одобрявам това и онова Макар че се опитва да ми прави на пук, като всеки тийн, го усещам, че си ме търси за мнение и ме подпитва какво мисля.
Но и аз по-скоро ще харесвам всички, отколкото да кажа, че нещо не ми харесва или да реша зорлян да ги скарвам и да дундуркам на мама момченцето..

Аз си отглеждам у нас, както съм казвала и преди. Постоянно и странно държание, все обвиняване, че другите са виновни, а че той е невинен. Най-умен и неоценен. Всички са много глупави, а той е повече от перфектен. Ето това показва, че е отгледан като писано яйце, което не се е сблъсквало с нищо в тоя живот и не може да носи отговорност.

Мисля, че лесно се различава и най-умното, което може да се направи е да се стои далеч от такъв мъж, който дава мило и драго мама да е доволна и щастлива. Защото това гарантира изнервено и унищожено семейство. Всяка една жена, отглеждаща момче, трябва да отглежда мъж, а не мамино синче, но явно е много трудно да се преодолее силната любов към момчето. Може би преди е било всъщност така повече, защото момчето винаги е било важното и предпочитано дете, докато момичето не е било от голямо значение и общо взето - важното е да било да е МОМЧЕ. И затова най-вероятно са се проявявали такива силни влечения за обгрижване на момчето. Може би с времето това ще се промени, сега родителите обичат по равно и момичетата и момчетата.

Не само мъжете, ами и жените се учат на лесното. Има толкова много хора, които живеят с родителите си до сто години, или докато се задомят, или вземат жената и нея докарат вкъщи и става една безкрайност на хора у дома, които разчитат на родителите и техния доход. Имам познат, който работи на 2 места и е вечно без пари, не дава пари за храна, за ток, за нищо у тях, харчи ги като за последно.. ми тоя човек за хвалене ли е?! не се сещам какво оправдание мога да дам за дейстията му... мамино синче ли е или друго, не знам, но не виждам как успешно ще преживява старините си с това мислене.

Когато не може да носи отговорност за действията си, това означава, че той е 100% мамино синче, което не може и не иска да порасне.