Здравен форум на Framar.bg

Случвало ли Ви се е понякога по време на някакъв разговор да забележите, че човекът изобщо не Ви слуша? В бизнес-общуването такива ситуации не само са неприятни, а и доста опасни – човекът, който не Ви слуша и не Ви чува няма да може да разбере и да анализира предаваната от Вас информация. Кой знае, какви неочаквани последствия може да има подобен разговор. Съществуват доста начини да активирате и задържате интереса на събеседника си. В тази статия ще разгледаме, някои от тях.Разбира се, най-добрият начин да привлечете вниманието на човека е да говорите за него самият или за това, което го интересува. Голямо значение има не само това, какво говорите, но и начина по който го казвате. Можете да направите речта си изразителна, чувстена и емоционална, а можете да говорите безразлично – разбирате, че в двата случая въздействието върху слушателя ще бъде различно.Средството с помоща, на което ще донесете на събеседника си своето съобщение е гласът Ви. Може би сте удовлетворени от гласа си, но трябва да не забравяте, че човекът чува своя глас по различен начин, отколкото го чуват околните. Затова често, когато чуваме гласа си на запис, не го харесваме или дори не успяваме веднага да го познаем.
Гласът може да стане мощен и ефективен инструмент, но как?

Една много печена психоложка едно време ми беше казала, че добра стратегия за да те чуят е да намалиш тона на говора и по този начин този отсреща ще се напрегне и ще се заслуша така ще разбере повече какво му говорите.

Да разгледаме способи с помоща, на които ще успеете да привлечете и задържите интереса на събеседника си:

1. Неутрално изречение
Започнете разговора със събеседника си с неутрална фраза, нямаща пряко отношение към темата на разговора, но имаща пряко отношение към самия събеседник или към това, което го интересува.

2. По-висок тон
Най-лесния начин веднага да привлечете внимание е да покачите тона си. Разбира се, в случая не става дума за викове (те не са приемливи за делово общуване и карат събеседника Ви да мисли, че не се справяте със ситуацията). Но, лекото покачване на тона, най-вече в началото на изречението, не само веднага привлича внимание към думите Ви, но и ги подчертава като важни.

3. Напрежение
Ако забелязвате, че събеседникът Ви губи внимание, трябва да кажете нещо не много разбираемо за събеседника, например да кажете нещо с тих глас. За да Ви разбира, събеседника е принуден да се концентрира и веднага започва да Ви слуша по-внимателно. Този начин за привличане на вниманието е подходящ, когато говорите с човек, пред когото вече имате определен авторитет и той има желание, интерес и респект да говори с Вас.

4. Зрителен контакт
Това е добре действащ начин да фокусирате върху себе си вниманието на човека. Трябва да „фиксирате” с поглед (за кратко да погледнете внимателно в очите) събеседника си. Поглеждайки човека внимателно, Вие ясно му показвате желанието си да общувате с него. Добре е да установявате “фиксиращ” зрителен контакт с човека, няколко пъти по време на разговора Ви с него.

5. Акцентиране
Този начин позволява да обърнете специално внимание на човека, върху някои важни според вас, неща в разговора. Съществува пряко и косвено акцентиране. Прякото акцентиране се постига, когато ползвате изрази като, например, „обърнете Вашето внимание върху...”, „важно е да отбележа...”, „трябва да подчертая...” и т.н.т. Косвеното акцентиране става, когато важните моменти се отделят от общия фон на разговора по някакъв начин – например, с по-силен тон на гласа, с някакъв жест и т.н.т.

6. Задаване на ритъм
Вниманието на човека никога не е постоянно по време на един разговор. По време на разговора непрекънато се налага да полагате услилия, за да не допускате колебанията на вниманието на човека да бъдат прекалено големи. Често този проблем възниква, ако говорите еднообразно и монотонно или на човека му се налага да Ви слуша дълго време.

Ако забелязвате, че събеседникът Ви често се разсейва, прилагайте начина на „задаването на ритъм”. Трябва непрекъснато да променяте характеристиките на гласа си – да говорите първо бавно, после бързо, после неутрално; по-тихо и по-силно и т.н.т. По този начин ще накарате събеседника си непрекъснато да поддържа вниманието си, за да не пропусне поредната промяна в начина, по който излагате свята информация.
7. Малки прекъсвания
Паузите са добър начин да подготвите събеседника си към някакво важно изказване или да подчертаете някаква мисъл. Добре е да използвате паузите в следните случаи по време на разговор:
Преди да започнете да говорите. Паузата дава възможност на слушателя да се подготви към възприематнето на информацията и да се нагласи да внимава, а Вие ще имате няколко мигновения, за да съберете мислите си.

За да управлявате вниманието и да усилите ефекта от казаното. Ако въпросът, фразата или мисълта имат специална важност, но могат да бъдат нечути или разбрани погрешно, полезно е преди да ги кажете, да направите малка пауза.

Понякога е удобно паузите да се ползват за структуриране на поднасяната информация, например, когато се изреждат еднакви по сила и значение пунктове.

Когато се сменя характера на разговора. В даден случай паузата разделя етапите на деловия разговор, не позволявайки те да се смесват по смисъл.
8. Преформулиране
Много добър начин да усилите въздействието на казаното. Трябва да се преформулира, да се каже с други думи вече казаната мисъл. Този начин е много полезен, когато говорите за много важни или значими за събеседника Ви неща. Полезно е да ползвате този начин за привличане на вниманието, когато Ви отказват да отговорят на Ваш въпрос. Не повтаряйте въпроса си пак, а го преформулирайте.

9. Провокация
Предизвикване за кратък период от време на несъгласието у събеседника. Веднага, щом събедседникът Ви усети своето несъгласие с казаното от Вас, той ще поиска да възрази или уточни казаното от Вас.

10. Преувеличение
Не се притеснявайте да предизвикате вниманието на човека, като преувеличите някои неща. След като вниманието на събеседника Ви е привлечено, изложете мисълта си, без да ползвате преувеличението повторно, за да оставите погрешно впечатление за своята позиция по въпроса.

11. Прогноза
Основавайки се на реалните факти, изложете на събеседника си прогноза за възможното развитие на събитията. Веднага ще привлечете вниманието на човека, защото ще го накарате да обмисля перспективите.

12. Три стъпки
Този начин се използва, когато събеседникът Ви се е превъзбудил и минава на повишен тон на разговор. Трябва последователно да направите следното:
Кажете му за неговото състояние. Например:”Виждам, че сте възмутени, че нещо Ви е притеснило”;

След това кажете за своето състояние:”Аз също съм малко притеснен”;

След малка пауза кажете за оценката на ситуацията:”Ако разговора ни ще продължи по този начин, ние нищо няма да постигнем. Трябва да се успокоим”.
Управлението на вниманието в деловото общуване е важна задача не само за този, който говори, а и за този, който слуша. Ако искате да видите и да чуете точно това, което има отношение към темата на разговора, трябва да можете да управлявате своето внимание и да не се разсейвате.

Успех!

С невербалните елементи на говора се занимава паралингвистиката, която е наука за параезика. Той е особен комплекс, който е лишен от самостоятелност и изгражда подсистема, която е помощна и възможна само с вербалния език. Анализирайки речта на всеки един от нас и нейното възприемане, могат да се разграничат параметрите, характеризиращи звуковото оформление на речта, а именно - дикция, изразителност, емоционалност, сила, акцент, височина на гласа, тембър, преобладаващ тон, дефекти на говора.
- дикция - свързва се с произношението, маниера на изговаряне на думите. Чиста, ясна и отчетлива дикция е необходима на учителя, лектора, оратора, а особено значение има тя в изкуството на актьора. Речта на един и същ говорител се променя в зависимост от условията на говорене. По един начин звучи тя в непринуден диалог между приятели, по друг начин при публично изказване. В българския език могат да се определят два стила на произношение - пълен /изискан, висок/ характерен за публични и ораторски изказвания и разговорен /опростен/ характерен за спокойните и неофициални разговори в семейството и извън него. Счита се, че и най-лошият почерк е по-добър от лошата дикция, защото написаното може постепенно да се разбере, а неразбирането на устната реч така и остава.
- изразителност и емоционалност - това са параметри, които са тясно свързани с дикцията. Диапазонът на гласа обхваща по височина 4 - 6 тона от октавата. Благодарение на това всеки човек може да използва модулациите на тона, за да придаде на своята реч по-добра изразителност. Емоционалността трябва да съответства на изказваните мисли. Тя може да бъде както постоянна характеристика на един човек, така и временна. В първия случай е свързана с типа нервна система, а във втория с настроението на човека, със ситуацията на общуването и т.н.
- сила на гласа - тя се намира във взаимовръзка с емоционалността и трябва да се разбира като възприемана сила на звука. Силата на гласа може да бъде конститутивна - свързана с особеностите на езика - едни звукове се произнасят по-силно от други; ситуативна - определя се от обстановката, в която се осъществява комуникацията - например съобщение в голяма зала и разговор в болнична обстановка, където трябва да се пази тишина; ндивидуална - свързана с произносителните навици на даден индивид.
Доказано е, че силата на гласа на представителите на различните етнокултури съществено се различава. Не е нужно да си филолог, за да забележиш, че северните народи - норвежци, шведи - говорят по-тихо и емоционално от южните - например италианците.
- височината на гласа се определя от числото на колебанията на гласните струни в секунда - колкото по-голямо е числото на колебанията, толкова по-висок е гласа. При различни емоционални състояния всеки от нас несъзнателно променя височината на гласа.
- тембър - създава се чрез присъединяване на обертонове към основния тон и това се тълкува като характерна окраска на гласа. По тази характеристика различаваме гласовете на двама души.
- акцент - представлява по-особеното отделяне на една част от думата чрез по-силното й изговаряне на фона на другите. Съществува музикално ударение за езици като японски, китайски, виетнамски и динамично за езици като руски, френски, немски и др.
- темп и ритъм - харатеризират се със скоростта на протичане на речта във времето, която се измерва с количеството срички, произнесени за една минута, а в последно време като фактор за определяне на темпа се посочват и паузите,които са различни за различните езици. Могат да бъдат разглеждани три типа темп на речта - бавен /150 срички /минута/, среден /250 срички/минута/, бърз /350 срички/минута/.
- фонация - представлява запълване на паузите с определени звукове /ЪЪЪЪЪ,ххммм, ммгггъъ/.

Как да използваме невербалните средства за комуникация в ежедневното общуване?
За да се очертае значението на невербалните средства за комуникация в нашата ежедневна комуникативна практика, могат да бъдат преведени следните факти: в един нормален разговор между двама души 7% от окончателното въздействие идват от онова, което хората казват, 38 % от това как го казват и 55 % от начина, по който изглеждат, докато го казват. Освен това особено внимание трябва да се отдели и на съответствието между речевото и неречево изразяване. Противоречивите съобщения от тези два различни канала на комуникация биха попречили на ефективността на общуването.

Започнете разговора с думи като...печелиш, изгодно и т.н. и събеседниците ви веднага ще наострят уши

ninars написа:Започнете разговора с думи като...печелиш, изгодно и т.н. и събеседниците ви веднага ще наострят уши

Между другото-това е доста вярно. Ако някой мисли, че ще има изгода, със сигурност ще се постарае да чуе как може да стане това.
По темата: На някои хора просто си им е вродено да привличат внимание, няма как да не ги забележиш, съответно и да не
слушаш какво ти говорят. Други пък-въпреки, че са по-умни, умеят да изложат теза, или наистина казват нещо полезно...остават "невидими".

Кажете на хората това, което искате, говорейки им за тях самите тях и те ще ви слушат с часове!
Накарайте ги да се почувстват значими и ценени и ще бъдете чути

Доста съм притеснителна и винаги съм го имала този проблем . Мислех, че с течение на годините ще се преборя с него , но не става! Характерът май е определящ.

pavleta написа:Доста съм притеснителна и винаги съм го имала този проблем . Мислех, че с течение на годините ще се преборя с него , но не става! Характерът май е определящ.

Оф, това е много гадно, да си много тих. Трябва да се научиш да си отваряш повече устата.

Pipilota написа:

pavleta написа:Доста съм притеснителна и винаги съм го имала този проблем . Мислех, че с течение на годините ще се преборя с него , но не става! Характерът май е определящ.

Оф, това е много гадно, да си много тих. Трябва да се научиш да си отваряш повече устата.

За всичко си има време и място. Потърпиш, потърпиш, че като креснеш стой та гледай