Здравен форум на Framar.bg

Мимовете също са доста интересни. Винаги са ми били интересни онези, дето са боядисани като бронзови статуи и създават илюзия, че левитират във въздуха (не знам с какъв трик го правят, ама им се получава) и прекарват така доста време без да мърдат.

По ги възприемаме тези видове изкуство, макар че мимовете са малко нахалнички . Веднъж не можах да се откача от един. Закачаш се, но всичко с граници.

Да, има някои дето са доста настоятелни и даже се сърдят ако не им отделиш вниманието, дори когато бързаш.

Малко като натрапване се получават тези изяви и на музикантите, и на уличните артисти. Сигурно понякога отнасят по някоя дума .

Yarost написа:Мимовете също са доста интересни. Винаги са ми били интересни онези, дето са боядисани като бронзови статуи и създават илюзия, че левитират във въздуха (не знам с какъв трик го правят, ама им се получава) и прекарват така доста време без да мърдат.

Такива не съм виждала. Само "живи' статуи, които са стъпили върху едно нещо, но не и левитиращи! :)

Истински готини улични музиканти в България и аз не съм срещал. Всички са някакви цигани, които не свирят добре, но полагат усилие по такъв начин да спечелят някой лев. Не винаги успешно, разбира се.

Аз пари не съм им пускала, ама съм била част от тези, които създават допълнителни ефекти към атмосферата Някой път направо на земята съм сядала с една хармоника или с една пищялка и става джамбурето. Впрочем милото е уличен музикант, някой път ходя с него на разни трипчета в чужди градове

Уличните музиканти, особено тези по-възрастните, които свирят по-стара музика, разбира се зависи и от стила, направо ме пренасят в друг свят. Сякаш ставам част от някакъв филм... Чувството е уникално. Докато вървя и погледа ми минава през дърветата, сградите, хората и небето, да чувам уникалната мелодия, която се носи в пространството... Уникално наистина!

Когато имам възможност винаги им оставям.