Здравен форум на Framar.bg

Преди две години ми се случи нещо ужасно, и от тогава не мога да се съвзема. Ходя на психолог, значително по-добре съм, но все още животът ми не се е върнал към нормалното.
Вие как се справяте с психическите травми, успявате ли да се преборите с тях и как? Правите се, че нищо не се е случило и просто продължавате? Как се продължава?

Просто се продължава, разговори с психолози и трябва да се пречупиш и да намериш сили в себе си, иначе цял живот ще си носиш страховете от преживяното и вместо ти да управляваш живота си, това, което се е случило ще управлява бъдещето ти.

За щастие никога не съм преживявала нещо травмиращо и се надявам да не ми се случи. Опитай се да говориш с хората, не се притеснявай и все ще се справиш, но потискаш ли притесненията си няма да продължиш.

С разговори и без да се скрива нищо от психолога, не знам ти какво си преживяла, но наистина трябва упоритост, за да се справиш, говори за това и ще го преминеш като труден период. Хобито също помага, на мен риболовът ми помогна да се справя с тежка депресия, но и психолога ми помогна много.

Няма универсално лечение, един се травмира от малко, друг от много. Разговори и борба. Не знам какво ти се е случило, но едно интересно хоби може да ти помогне, да отклони мислите и да ти даде сили и желание да продължиш по-интересно напред. :)

Разбирам те.. честно казано след някое тежко събитие то ни променя завинаги и нанася следа в живота ни завинаги.. но трябва да продължиш. Иначе ако се самосъжаляваш, какво ще постигнеш. При мен най-добрият начин да се справя с това е да съм заета и ангажирана и да нямам време да мисля за нищо негативно. Опитай се да си намериш повече занимания, обграждай се постоянно с приятни за теб хора, излизай, води разнообразен начин на живот, пътувай, разхождай се, прави разни неща чисто за теб, които те карат да се чувстваш по-пълноценна. Спортът също много помага и ти връща позитивизма и ентусиазма. Успех и не се отчайвай никога - хубавото предстои.

Здравей!
Първо - ГОРЕ ГЛАВАТА!!! ИМАШ СИЛА! ВДЪХНИ СИ КУРАЖ! Никой не може да го направи вместо теб!
Преди години го преживях - същото. Лекари, психолози, лекарства..... не помогнаха, докато сама не си помогнах.
Купих си фитнес уреди - велоергометър, степер и гирички и започнах.... хванеше ли ме ... ужасът ... скачах на велото, степера и
гиричките и броях... числа от 1 до 10 и пак, и пак , и пак.
Престанах да говоря за случилото се, защото го преживявах отново и ужасът ме върхлиташе със същата сила ПАК!
Даже и сега кото пиша тези редове отново ми трепери под сърцето. Не можеш да забравиш за случилото се, не можеш да
простиш даже на децата си, но това НЕЩО остава някъде на заден план ТИ ВЕЧЕ СИ ГО ПРЕЖИВЯЛА.
ВСИЧКО ЗАВИСИ САМО ОТ ТЕБ! ТИ СИ НАЙ ВАЖНИЯТ ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА за себе си.
Помогна ми един стих, който баща ми /лека му пръст/ рецитираше: " Кагото цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле-
еби им майката на дугите
и гледай ти да си добре!"
Сега съм вече друга, обвита съм в плътна броня като броненосец- имам чувството, че вече на никой и на нищо
няма да дам да ме нарани така!
Пожевам ти да станеш и ти броненосец! Успех!

Joann браво!!!!!!!!!!!!!!!! Браво, че си се преборила и си се справила с кофти ситуацията! Наистина е** ги другите и гледай ти да си добре, това е нещото, което трябва да се преживее!!!

Наистина хоби, занимание и преминаване през това! Стискаш зъби и се преборваш, въпреки трудностите, които си преживяла, ако ги споменаваш все повече и повече става страшно, след като го изговориш и приемеш е време да го пребориш.

Аз често се сещам за това, само като видя някой нов приятел и ме връхлита спомена, казано на кратко при мен се получи така, че приятел на брат ми ме изнасили преди година. Той претърпя своето наказание и т.н. за това не се притеснявам, но всеки нов човек, който влиза в живота ни ме кара да изтръпвам и сякаш никога няма да се отърся от този спомен.